You are here:   Начало Туризъм Европа

ОЧАРОВАТЕЛНИЯТ РОДОС - ТАМ,КЪДЕТО МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ СЕ СЛИВАТ В ЕДНО

Слънчева Гърция е една от любимите дестинации на българските туристи през последните години. Повечето хора обаче залагат на познатото – разходка до Халкидики, до остров Тасос или до Кавала. За да се усети истинският неподправен дух на Гърция обаче, е добре човек да отиде малко по-далече.

Чудесен избор за лятна почивка, в случай, че сте решили да пътувате до съседката ни за ваканцията, е остров Родос. Той се намира под Турция и над остров Крит и Кипър. Родос е най-големият от Додеканезките острови и един от най-красивите в Гърция.

 

МОРЕТО ЦЕЛУВА ПЛАНИНАТА ПРИ ПЕЛИОН

30 км делят ски курорт от красиви плажове на полуострова на юг от Волос Перфектната комбинация между море и планина. Това е полуостров Пелион. Малко популярна все още сред българите, това е една от най-красивите области в Гърция, която със семейството ми обиколихме през ваканциите ни две лета поред. Тук само 30 километра делят един от най-известните гръцки ски курорти Агриолефкес от приказни плажове и ласката на морето.

 

МАГИЯТА НА СТЕНЛИ ОЩЕ ВИТАЕ НА ,,СЕЛТИК ПАРК,,

Мнозина в България свързват Селтик с едно име. Това на Стилиян Петров. Но ако отидете в Глазгоу ще разберете колко уважавана личност е там една от легендите на българския футбол. В следващите редове ще ви запознаем с прекрасна разходка до „Селтик Парк“, където любовта към Стан продължава да витае във въздуха.


В неделната сутрин с приятели си хващаме автобуса от Единбург до Глазгоу. Пътуването продължи повече от час, а типичното време на Острова не ни подмина. Повечето забележителности в най-големият шотландски град са събрани на куп – в центъра и след като ги видяхме, решихме да потеглим към дома на Селтик.

След почти двучасово ходене, се добрахме до заветната цел. Отвън 60-хилядното съоръжение не изглежда кой знае колко голямо, но отвътре внушителните му размери те завладяват на мига. На метри от главния вход е разположен официалният фен магазин на Селтик, където се купуват билетите за тура. Пристигнахме на стадиона около 14:00 часа и за огромен късмет последната разходка за деня беше насрочена за 14:30 часа.

Пред стадиона попаднахме на мъж, който ни обясни, че трябва да си купим билети от фен магазина, чиято цена е 8 паунда със студентско намаление (иначе са 10). Съвсем случайно му подметнахме, че сме от България, а реакцията му беше: „О, really. That's great!“. Сами можете да се досетите защо – Стилиян Петров. Разговорът с него започна да тече все едно сме първи приятели, а след това дойде време и за дългоочаквания момент.

На влизаме на стадиона се минава през тясно коридорче, където има снимки със спечелени от Селтик купи. То води до рецепцията, а след следващата стъпка е музеят на „зелено-белите“. Там разбрахме, че мъжът, с когото разговаряхме пред стадиона, всъщност е водачът на групата. С грейнало лицето той каза пред всички фенове, че има посетители, специално дошли от България.

В музея могат да се видят най-ценните трофеи на Селтик, начело с купата от КЕШ, спечелена през сезон 1966/67. Най-сакралното име обаче е това на ирландския свещеник брат Уолфрид. На 6 ноември 1887 година той формира клуба с идеята да се събират средства за бедните ирландски семейства, които са имигрирали в Шотландия.

Те са били недолюбвани от местното население, тъй като носели със себе си различни болести и мизерия. Уолфрид е предложил клубът да бъде наречен на келтите, но в Шотландия „К“ се чете като С и всички започват да го наричат Селтик. Навсякъде по стадиона са разположени бюстове, картини и снимки на брат Уолфрид, който с благородната си идея успява да даде началото на една нова „религия“ в страната.

Първоначално Селтик не е бил обичан клуб, тъй като местното население го приемал повече за ирландски, а цветовете на екипите му са зелено-бели вертикални райета (легендарните екипи със зелено-бели хоризонтални райета са въведени през 1903) – като знамето на Ирландия. С течение на времето обаче отборът успява да спечели сърцата и да обедини двата народа.

Дългата лекция за историята на клуба внезапно е прекъсната от двама души с костюми. Те буквално връхлетяха в музея и започнаха да викат и да сочат с пръст един мъж. „Това не е ли Нийл Ленън? Той е!“, подскачаха те, докато игралият седем години в Селтик бивш футболист се заливаше от смях. Наистина се оказа, че това е Нийл Ленън, но доста позакръглен и остарял. Хората веднага започнаха да се снимат с него, а сценката изглеждаше като предварително уговорена, но това не помрачи доброто настроение на никого.

После лекцията продължи с тъжна история за гибелта на вратаря на Селтик Джон Томпсън. С над 200 мача за отбора, идва ред на злощастното дерби с Рейнджърс на 5 септември 1931 година. Пред близо 80 хиляди зрители свирепите съперници излизат един срещу друг на „Айброкс Парк“. Зловещият момент настъпва в началото на второто полувреме. Играч на домакините удря без да иска Томпсън с коляно в главата. В резултат на това вратарят е със счупен череп, разкъсани артерии и други наранявания.

Веднага е изнесен на носилка, а хората решават, че е получил мозъчно сътресение. Но няколко души веднага разбират за какво става въпрос. „Чу се един пронизителен писък от жена, която гледа мача, заедно с брата на Джон“, каза свидетел на трагедията. Един от играчите на Рейнджърс пък е студент по медицина и по-късно заявява, че веднага след удара е знаел за фаталния изход. По-късно същата вечер е извършена неуспешна операция и Томпсън е обявен за мъртъв.

Това шокира много хора, а до ден днешен зад стадиона стои неговата надгробна плоча. На нея пише: „Тези в сърцата ни, никога не умират“. Съотборници и приятели описват Томпсън като скромен, непретенциозен и приятен човек, който е бил популярен, където и да отиде. Около 30 хиляди души са присъствали на погребението му, а много от тях са изминали над 55 мили, за да му отдадат почит в последния земен път.

Но да се върнем към приятните моменти от „Селтик парк“, известен още като „Паркхед“. Дойде време и за най-дългоочаквания момент – посещението на терена. Отвътре стадионът е уникален, „Васил Левски“ не може да стъпи на малкия му пръст, а гледката от трибуните, е силно впечатляваща. После ни вкараха в залата за пресконференции, която не е много голяма, но пък е оборудвана с всичко необходимо. По пътя към нея има снимки на легенди на Селтик, сред които се отличава Хенрик Ларсон. Под неговия портрет пише: „Тhe king of the kings“. (б.р. - Кралят на кралете).

Турът завърши с 20-минутно видео, което показва велики мигове от мачове на Селтик през историята на клуба, а в него може да бъде видян и Стилиян Петров, разбира се.

Накрая всеки желаещ получи и подарък – книжка с настоящия състав на Селтик, а ние, българите, бяхме специално изпратени от водача на обиколката.

Веселин Коларов, Gol.bg



 

 

МЕДОВИНА И КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ КРАЙ ВЪЛТАВА

Последната седмица на ноември Европа се превръща в коледен базар. Празниците на коледния дух се вихрят денонощно до Рождество, а на следващия ден сякаш с магическа пръчица изчезват къщичките с лакомства и подаръци, платформите на музикантите и уличните смешници, а ангелите отлитат до следващата година. Има едно място обаче, където празничната приказка е по-дълга и не свършва след Коледа, а продължава чак до първия работен ден от новата година. Това е Прага.

 

САРДИНИЯ - ЛЮБИМИЯТ ОСТРОВ НА ИТАЛИАНЦИТЕ

Изненадаха ме с неподозирана възможност - едноседмична обиколка на остров Сардиния в организирана компания. Така че освен за посетените места, събрах доста впечатления за туриста италианец по време на лятна ваканция, за домакина сард в активен сезон и за туроператора, един от националните фаворити в бранша.

 


JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL

Настаняване

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

СКИ В АВСТРИЙСКИТЕ АЛПИ - I ЧАСТ

Алпбах (Alpbach)Алпбах е едно от най-красивите селища в областта Тирол. Със своите традиционни надвиснали стрехи и балкони, винаги гледащи към върховете на Грацшпилц, австрийското село всяка година привлича много туристи.... продължава>