You are here:   Начало Туризъм Европа

ОЧАРОВАТЕЛНИЯТ РОДОС - ТАМ,КЪДЕТО МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ СЕ СЛИВАТ В ЕДНО

Слънчева Гърция е една от любимите дестинации на българските туристи през последните години. Повечето хора обаче залагат на познатото – разходка до Халкидики, до остров Тасос или до Кавала. За да се усети истинският неподправен дух на Гърция обаче, е добре човек да отиде малко по-далече.

Чудесен избор за лятна почивка, в случай, че сте решили да пътувате до съседката ни за ваканцията, е остров Родос. Той се намира под Турция и над остров Крит и Кипър. Родос е най-големият от Додеканезките острови и един от най-красивите в Гърция.

 

МОРЕТО ЦЕЛУВА ПЛАНИНАТА ПРИ ПЕЛИОН

30 км делят ски курорт от красиви плажове на полуострова на юг от Волос Перфектната комбинация между море и планина. Това е полуостров Пелион. Малко популярна все още сред българите, това е една от най-красивите области в Гърция, която със семейството ми обиколихме през ваканциите ни две лета поред. Тук само 30 километра делят един от най-известните гръцки ски курорти Агриолефкес от приказни плажове и ласката на морето.

 

МАГИЯТА НА СТЕНЛИ ОЩЕ ВИТАЕ НА ,,СЕЛТИК ПАРК,,

Мнозина в България свързват Селтик с едно име. Това на Стилиян Петров. Но ако отидете в Глазгоу ще разберете колко уважавана личност е там една от легендите на българския футбол. В следващите редове ще ви запознаем с прекрасна разходка до „Селтик Парк“, където любовта към Стан продължава да витае във въздуха.


В неделната сутрин с приятели си хващаме автобуса от Единбург до Глазгоу. Пътуването продължи повече от час, а типичното време на Острова не ни подмина. Повечето забележителности в най-големият шотландски град са събрани на куп – в центъра и след като ги видяхме, решихме да потеглим към дома на Селтик.

След почти двучасово ходене, се добрахме до заветната цел. Отвън 60-хилядното съоръжение не изглежда кой знае колко голямо, но отвътре внушителните му размери те завладяват на мига. На метри от главния вход е разположен официалният фен магазин на Селтик, където се купуват билетите за тура. Пристигнахме на стадиона около 14:00 часа и за огромен късмет последната разходка за деня беше насрочена за 14:30 часа.

Пред стадиона попаднахме на мъж, който ни обясни, че трябва да си купим билети от фен магазина, чиято цена е 8 паунда със студентско намаление (иначе са 10). Съвсем случайно му подметнахме, че сме от България, а реакцията му беше: „О, really. That's great!“. Сами можете да се досетите защо – Стилиян Петров. Разговорът с него започна да тече все едно сме първи приятели, а след това дойде време и за дългоочаквания момент.

На влизаме на стадиона се минава през тясно коридорче, където има снимки със спечелени от Селтик купи. То води до рецепцията, а след следващата стъпка е музеят на „зелено-белите“. Там разбрахме, че мъжът, с когото разговаряхме пред стадиона, всъщност е водачът на групата. С грейнало лицето той каза пред всички фенове, че има посетители, специално дошли от България.

В музея могат да се видят най-ценните трофеи на Селтик, начело с купата от КЕШ, спечелена през сезон 1966/67. Най-сакралното име обаче е това на ирландския свещеник брат Уолфрид. На 6 ноември 1887 година той формира клуба с идеята да се събират средства за бедните ирландски семейства, които са имигрирали в Шотландия.

Те са били недолюбвани от местното население, тъй като носели със себе си различни болести и мизерия. Уолфрид е предложил клубът да бъде наречен на келтите, но в Шотландия „К“ се чете като С и всички започват да го наричат Селтик. Навсякъде по стадиона са разположени бюстове, картини и снимки на брат Уолфрид, който с благородната си идея успява да даде началото на една нова „религия“ в страната.

Първоначално Селтик не е бил обичан клуб, тъй като местното население го приемал повече за ирландски, а цветовете на екипите му са зелено-бели вертикални райета (легендарните екипи със зелено-бели хоризонтални райета са въведени през 1903) – като знамето на Ирландия. С течение на времето обаче отборът успява да спечели сърцата и да обедини двата народа.

Дългата лекция за историята на клуба внезапно е прекъсната от двама души с костюми. Те буквално връхлетяха в музея и започнаха да викат и да сочат с пръст един мъж. „Това не е ли Нийл Ленън? Той е!“, подскачаха те, докато игралият седем години в Селтик бивш футболист се заливаше от смях. Наистина се оказа, че това е Нийл Ленън, но доста позакръглен и остарял. Хората веднага започнаха да се снимат с него, а сценката изглеждаше като предварително уговорена, но това не помрачи доброто настроение на никого.

После лекцията продължи с тъжна история за гибелта на вратаря на Селтик Джон Томпсън. С над 200 мача за отбора, идва ред на злощастното дерби с Рейнджърс на 5 септември 1931 година. Пред близо 80 хиляди зрители свирепите съперници излизат един срещу друг на „Айброкс Парк“. Зловещият момент настъпва в началото на второто полувреме. Играч на домакините удря без да иска Томпсън с коляно в главата. В резултат на това вратарят е със счупен череп, разкъсани артерии и други наранявания.

Веднага е изнесен на носилка, а хората решават, че е получил мозъчно сътресение. Но няколко души веднага разбират за какво става въпрос. „Чу се един пронизителен писък от жена, която гледа мача, заедно с брата на Джон“, каза свидетел на трагедията. Един от играчите на Рейнджърс пък е студент по медицина и по-късно заявява, че веднага след удара е знаел за фаталния изход. По-късно същата вечер е извършена неуспешна операция и Томпсън е обявен за мъртъв.

Това шокира много хора, а до ден днешен зад стадиона стои неговата надгробна плоча. На нея пише: „Тези в сърцата ни, никога не умират“. Съотборници и приятели описват Томпсън като скромен, непретенциозен и приятен човек, който е бил популярен, където и да отиде. Около 30 хиляди души са присъствали на погребението му, а много от тях са изминали над 55 мили, за да му отдадат почит в последния земен път.

Но да се върнем към приятните моменти от „Селтик парк“, известен още като „Паркхед“. Дойде време и за най-дългоочаквания момент – посещението на терена. Отвътре стадионът е уникален, „Васил Левски“ не може да стъпи на малкия му пръст, а гледката от трибуните, е силно впечатляваща. После ни вкараха в залата за пресконференции, която не е много голяма, но пък е оборудвана с всичко необходимо. По пътя към нея има снимки на легенди на Селтик, сред които се отличава Хенрик Ларсон. Под неговия портрет пише: „Тhe king of the kings“. (б.р. - Кралят на кралете).

Турът завърши с 20-минутно видео, което показва велики мигове от мачове на Селтик през историята на клуба, а в него може да бъде видян и Стилиян Петров, разбира се.

Накрая всеки желаещ получи и подарък – книжка с настоящия състав на Селтик, а ние, българите, бяхме специално изпратени от водача на обиколката.

Веселин Коларов, Gol.bg



 

 

МЕДОВИНА И КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ КРАЙ ВЪЛТАВА

Последната седмица на ноември Европа се превръща в коледен базар. Празниците на коледния дух се вихрят денонощно до Рождество, а на следващия ден сякаш с магическа пръчица изчезват къщичките с лакомства и подаръци, платформите на музикантите и уличните смешници, а ангелите отлитат до следващата година. Има едно място обаче, където празничната приказка е по-дълга и не свършва след Коледа, а продължава чак до първия работен ден от новата година. Това е Прага.

 

САРДИНИЯ - ЛЮБИМИЯТ ОСТРОВ НА ИТАЛИАНЦИТЕ

Изненадаха ме с неподозирана възможност - едноседмична обиколка на остров Сардиния в организирана компания. Така че освен за посетените места, събрах доста впечатления за туриста италианец по време на лятна ваканция, за домакина сард в активен сезон и за туроператора, един от националните фаворити в бранша.

 


JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL

Настаняване

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ЖДРЕЛОТО НА ЕРМА

Разположен в тясната долина по поречието на река Ерма, град Трън се намира само на 75 км от София. Предлагаме Ви тази екопътека, защото дава чудесна възможност да опознаете този красив край. Дължината й е малко над 13 км.... продължава>