You are here:   Начало Туризъм България ОЖИВЯЛАТА ИСТОРИЯ НА ВИШОВГРАД

ОЖИВЯЛАТА ИСТОРИЯ НА ВИШОВГРАД

Село Вишовград е уникално място, населявано от самодиви и сенките на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Богатата история блика от 30-те чешми и от всяко кътче в околността. Тук е романтичната среща на тучната снага на равнината и мощните рамена на Предбалкана.

Вишовград има славна минало. Kрай него са били две от епичните битки на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. От тук е родом Мирчо войвода, който установява за 2 месеца българска власт във В.Търново. В селото получава прозвището си Бачо Киро, който бил даскал в местното училище и наричан уважително „Бачо”. От селото е майката на Петко Славейков, която била от рода на Бюлюлиите (Славеите).

 

Бурното минало на Вишовград не е потънало в забвение, защото местните хора го възраждат всеки ден. Доказват, че това става почти без пари, но с много любов и ентусиазъм.

Който реши да посети Вишовград и неговата „Зараповска епопътека”, ще предприеме едно вълнуващо пътешествие във времето. Това е пътуване през легенди, исторически факти и човешки съдби. Още като слезеш на центъра на селото, забелязваш огромния паметник на героите от Вишовград. На него са изписани имената на четници, загинали във войните. Площадът е наречен на Поп Балчо - величава фигура от националноосвободителната борба.

В двора на читалището има уникална находка – каменен саркофаг на римски жрец и съпругата му. Тук е капакът с интересен надпис, преведен върху табела –„На подземните богове! Луциус Петрониус Сенциус (бивш жрец). Приживе на себе си и на Флавия Маргарита, своя съпруга, се погрижи да направи.” Саркофагът е открит в местността”Селището”, където в миналото е имало римски град с военна и стратегическа роля. Над него в местността ”Чуката” е била наблюдателна кула, от където се е виждал пътят Свищов - Велико Търново. В района е имало ниви, които при създаването на ТКЗС са били разорани и са открити много находки. „Болеше ме като гледах как с ремаркета изхвърлят керамика в дерето”, спомня си 77-годишният Трифоновски. Но по негово настояване, капакът на саркофага се спасява и отнася при Заропската чешма, където столетия бил ползван за постав. Каменната находка едва не скъсва електрическите жици, но сега е атракция за гостите на селото.

Част от артефактите от римския град се съхраняват в местната църква „Свети Илия”. Тя е заключена, но сме приятно изненадани, че е белосана, с нова врата и обновен надпис. Сега ни предстои да се срещнем с истинското родолюбие и благотворителност на 290-те възрастни жители на селото. В продължение на 2 години те събират различни предмети, които илюстрират бита на техните прадеди. Така през септември 2010 г. отваря врати етнографският музей в читалището. Инициатор е местният краевед Трифоновски.

В първото помещение е разделът, посветен на земеделското производство. Между ралата, каруцата, шейната, паламарките и сърповете изпъква огромният пергел на първия председател на ТКЗС. В съседната стая е представено домакинството - от нощвите за месене да тъкачния стан. В торбичките и престилките е вплетена хубостта на местната природа и произхода на името на селото. Те са в цвят на узрели вишни, защото тези дървета са дали названието Вишовград. Украсени са с бродерия от флорални мотиви - цветя и листа, шарките приличат на цъфнали люляци. Край селото има саморасла люлякова гора, в която се провеждат пролетни празници като Гергьовден и Великден.

В третото помещение са събрани различни учебно - технически средства и е наречено „Образование, култура и просвета”. До входа на читалището има още една музейна сбирка. До нея са фотоси от честванията на юбилеи от битката на двамата хайдути.

Продължаваме от площада „Поп Балчо” към училището и по пътя научаваме за подвига на свещеника. Той прибрал телата на четниците след втората битка в местността „Канлъдере”(Кърваво дере). Погребал ги в църква, която била в училищния двор, но сега от нея не е останал и камък. На това място през 2003 г. местите хора издигат

Пантеон на загиналите четници. Проектът му е дарение от павликенски архитект, а самият мемориал е издигнат с доброволния труд на хората. Средствата са предоставени от акад. Борислав Боянов, който е внук на поп Балчо Колев.

Докато вървяхме към Запровската пътека Трифон Трифоновски ни разказа за друга митична фигура - Мирчо войвода, на когото самият той е потомък. Хайдутинът е известен с това, че за 2 месеца установява българска власт във Велико Търново още през 1766 г. Това станало по времето на Тосун бей, който бил неумел управник на старата столица. Не успявал да се справи с кърджалиите, и българи и турци негодували от него, разказва Трифоновски. Тогава Мирчо събрал чета от 200 души и арестувал Тосун бей. Интересното е, че турското окръжно управление напълно го подкрепило. Войводата назначил смесено управление на града от българи и турци.

Неговата съдба е изключително интересна, но вече стигнахме до началото на екопътеката на Гекомплекс „Зарапово” и ще се отдадем изцяло на нея. Тя започва на 2 км. от края на Вишовград, от шосето, което води за съседното село Емен. Идейно и ландшафтно е свързана с Негованската пътека, която се намира в Еменския каньон. Двата маршрута са изградени в рамките на проекта „Средна Янтра” през 2006г., който е финансиран по програма „ФАР”.

Екопътека „Зарапово” е воден кръстопът и самодивско сборище. Дълга е 350 м., но минава по омайни места и наистина можеш да повярваш, че тук са се къпали мистични красавици. Надолу по дерето след 5 минути се стига до извор със сладка вода, над река Зароповска. В нея, след моста, се влива по-малка река.

В руслото вирее рядка билка, наричана мокриш (потучарка). В миналото са я сменяли за русалийско лечебно растение, а днес знаем, че е богата на витамин С. Среща се и в близката местност „Бъклицата”. Там има лечебен извор, който излиза от скала и водата му сякаш ври в някакъв съд.

Минаваме покрай заслон с маси и пейки. До него в скалата още личи каналът на воденици. В участъка от моста до тук е имало около 10 малки караджейки, обяснява краеведът Трифоновски. Докато слизаме по стръмната дървена стълба той разказва легендата за десетата самодива - внучката на воденичаря Денчо - русокосата Дочка. Тя залиняла след като Али - разбойник от село Емен опитал да я отвлече. После момата изчезнала и се заговорило, че дружи със самодивите. Те често се къпели във водопада край дядовата й воденица. Скоро след това намерили Али мъртъв, без следи от насилие, сякаш покосен от някаква магия.

Като слязохме в ниското замряхме пред красотата на водопада. Не можехме да повярваме, че полупресъхналата река се стича на такива красиви струи, като слънчеви момински коси. Песента на водата е толкова нежна, че под звуците й наистина може да се вият самодивски танци.

До водопада има пещера, която е обитавана от праисторически времена. Тук са откривани първобитни сечива и прабългарски монети. За десетина минути се върнахме по обратния път. Беше толкова красиво, не ни се връщаше от света на легендите в реалността.

„Ето там е първата Зараповска чешма, където саркофагът е използван като корито”, посочи Трифоновски. Кметът съвсем ни „приземи”, като спомена, че общинските средства за поддръжка на маршрута са 50 лв. годишно.

Поехме в съвсем различна посока - към „Канлъдере”, където е станала втората битка във Вишовградско землище на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Тук 60 юнаци са се били срещу 5000 души турска армия. Това е хълм с рядка гора, в която четниците били заобиколени от всички страни през паметната 1868 г. Първата им битка била в местността”Дълги дол”, където загинали много техни другари. Тук те използвали специална тактика - разделили се на два отряда. Хаджи Димитър и още няколко четници били във високото и пазели гърба на останалите от четата. В ниското се биел Стефан Караджа. Али бей наблюдавал от едно дърво развоя на сражението и бил възхитен от мъжеството на героя. Караджата не само се отбранявал, а нападал турците. Въртял тежка сабя и покосявал всеки, който се доближи до него. В един момент смелчаците били заобиколени и войводата заповядал на другарите си да се спасят в позицията на Хаджи Димитър. Един турчин успял с дървена кука да закачи крака му и да го събори на земята. Така юначният българин бил пленен, разказва Трифоновски. Тук е издигнат монолитен паметник още 1890 г., заобиколен от два бора, символизиращи двамата войводи.

През 2009 г. местните хора с доброволен труд са изградили два паметника в предполагаемите позиции на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Върху тях никога не липсват свежи цветя. „Обновяваме и венците - използваме старата основа и ги обкичваме с букети. Няма средства дори за това, един венец струва 40 лв.”, сподели с мъка кметът. Той се опитва да намери пари за ремонт на паметника на четниците в местността „Дълги дол”. Мемориалът е във формата на меч, облицован с русенски бял камък, но плочите се ронят.

Въпреки трудностите, хората отделят от залъка си, за да засвидетелстват почитта си към героите. Местните жители мечтаят тук да идват повече хора, които да се запознават със славната история на Вишовград, защото в селото оживяват самодивските легенди и старите героични времена.

Автор: Лилия Лозанова, ecomedia.bg

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

СКИ В АВСТРИЙСКИТЕ АЛПИ - I ЧАСТ

Алпбах (Alpbach)Алпбах е едно от най-красивите селища в областта Тирол. Със своите традиционни надвиснали стрехи и балкони, винаги гледащи към върховете на Грацшпилц, австрийското село всяка година привлича много туристи.... продължава>