You are here:   Начало Туризъм Европа ЛАГО ДИ КОМО - ЕДНО ВЪЛШЕБНО МЯСТО В АЛПИТЕ

ЛАГО ДИ КОМО - ЕДНО ВЪЛШЕБНО МЯСТО В АЛПИТЕ

Лаго ди КомоКогато сутринта се събудихме и излязохме на обсипаната ни с цветя тераса на малкото хотелче, в което бяхме отседнали, замръзнахме на мястото си. Алпите се възправяха срещу нас като руски богатири, изрязвайки мощния си силует на фона на най-синьото небе, което някога бях виждал. Огромна дъга я прекрачваше, сипейки многобройните си цветове по снежните склонове, които искряха в разноцветни отблясъци. Долу алеята за разходки покрай езерото следваше брега и даваше началото на всички катерещи се нагоре по стръмните скали улици, които го обграждаха. Шарените покриви, боядисаните в охра и жълто къщи и малките лодки, поклащащи се в тъмносиньото пристанище създаваха изглед като от картичка.
   
Алея по брега на езеротоОбиколката ни из италианските Алпи ни бе отвела в едно от най-вълшебните места по тези земи – Лаго ди Комо. Вергилий го описва като “най-великото езеро”. Само на 40 км. северно от Милано очарователни градчета обточват бреговете му, изпълнени с елегантни вили от ХVІ и ХІХ в. Фериботи пренасят пътници и туристи от единия до другия му край, със спирки във всяко градче и порят веригите от звездички, които слънцето образува в трептящата вода. Кафето на палубата, вятърът в косите и свежият дъх на водата правят това място приказно.
    
Варена
Избрахме си малкото рибарско селище Варена за наша изходна точка при няколкото ни пътувания из езерото. То има само 800 жители, но през лятото населението му се утроява. Ние също допринесохме за това, настанявайки се в сладко хотелче само с 8 стаи, което, разположено над езерото, се къпеше в очарованието му. Рамкираната между белите, дантелени завеси на прозорците гледка към пристанището ни поразяваше сутрин и ни караше да не оставаме задълго в хотела. Излизахме веднага след закуската от макарони, щрудел и кафе, която изяждахме на обляната в слънце тераса в 8 часа.
    
Поглед към Варена от езеротоОбиколката на града се превърна в предизвикателство за белите ни дробове, защото накъдето и да се насочи човек, улиците лазят нагоре по стръмните скатове на скалите, заграждащи езерото. Табелката, заострена в единия си край, ни примами и подведени от обещанието за руините на някакъв замък, тръгнахме по малката уличка, гушеща се между спиращи дъха вили. Най-накрая стигнахме върха, където ни посрещнаха едва “държащите се на крака” развалини на Везо. Легендата разказва, че в него през VІІ в. умряла една от най-известните кралици на ломбардите. От тук се вижда целият град. Катедралата от Х в. хвърляше страховитата си сянка над малкия, градски площад, обточен по края с верига от кафенета, чийто маси на открито се смесваха.
    
Изтощени от изкачването и силното слънце на върха, по пътя надолу решихме да спрем във вила Монастера /сега научен център/, в която физикът Енрико Ферми провеждал своите изследвания. Съвсем наблизо е и вила Кипреси, чиято тучна зеленина и поддържана градина ни привлякоха. Входната такса беше малка и ние се разходихме из пропитите с уханието на екзотични цветя алеи, засенчени от гъстия листак на дърветата, които се спускаха чак до езерото. Следвайки ги, и ние стигнахме до брега, откъдето хванахме ферибота за Менаджо.
    
Менаджо
В МенаджоТой е по-голям от Варена и половината му население се състои от хора, които работят в Лугано /Швейцария/, отстоящ само на 13 км. Затова този ферибот винаги е препълнен. Спряхме в малка пицария, за да обядваме, но тъй като преценихме, че времето няма да ни стигне, помолихме да ни ги увият в хартия. Тогава младежът с буйна, къдрава коса и черни като маслини очи каза нещо на италиански толкова бързо, че и аз не го разбрах. Изчезна някъде и след малко се върна с пици “Калцоне” – иначе пълнежът на тези, които поръчахме щял да се разтече, като ги увие в хартия и обърнем на 90 градуса.
    
Щастливи от досетливостта на хората тук, излязохме на променадата, която се точеше по цялата дължина на езерото. Поръбена с дървета, цветя и пейки, алеята наистина бе великолепно място. Много туристи взимаха коктейл от близкото заведение, но тъй като масите в тях бяха препълнени, сядаха на пейките, наслаждавайки се на блещукащата на слънцето вода, порена от фериботи, малки платноходки и всякакви лодки. Гърбът на Алпите с вечно заснежените си върхове мощно се издигаше за фон на китната зеленина, прошарена тук-таме с нежни розови и жълти петна, кипяща в подножието му. Спокойният живот, с кафе в едната ръка и пица в другата, с водата, обгърнала Ботуша и планините, вече на континентална територия, това е истинският пулс на Италия.
    
Беладжо
В БеладжоОтново хванахме ферибота, за да слезем в Беладжо – известният италиански курорт на Лаго ди Комо. “Един от най-красивите градове на Европа”, той е дом на богатите и известните. Посещават го звезди от шоу бизнеса, политици и дори кралски особи – като белгийският крал Леополд І, който притежавал вила от ХVІІІ в. тук. Той запалил фитила на мнозина ломбардски аристократи, които решили, че щом кралят на Белгия е избрал Беладжо за своя резиденция, значи и те трябва да имат там къща и построили импозантни вили. Вила “Мелзи” напр. принадлежала на херцог Франческо Мелзи д`Ерил. Във вила “Сарболени” живял Плиний Стари; днес тя е собственост на Рокфелеровата фондация, която я използва като научен и конгресен център.
    
Подобно на Варена и Меладжо, и тук широка променада прегръщаше езерото, обточена с цъфнали дървета, изнесени навън кафенета и шикозни ресторанти. Десетки бутици се гушеха в малките улички “на втора линия” и колкото повече се отдалечаваха от брега, толкова цените ставаха по-реални; една и съща дреха струваше с разлика от хиляди лири, в зависимост от това къде се продаваше; но по принцип италианската коприна и кожени изделия си заслужават парите. Дървени саксии с червени мушката и уханни бугенвилии украсяваха калдъръмените улички и разпръскваха аромата си. Забрадените с висящи шалове входове на малките магазинчета, палмовите дървета, чийто листа се поклащаха леко от бриза и мекият климат придаваха на Беладжо средиземноморско настроение и омайност.
    
На връщане, близо до пристанището, попаднахме на уникална изба, държана от Тони, галено наричан “виненият крал”. Тони упорито настояваше да опитаме от всичките му вина. Срещнахме вече добре почерпени туристи, излизащи от избата му със залитане, които бяха пробвали напитките му с часове. За да не изпаднем и ние в това положение, просто казахме, че последния вид ни харесва страшно много и ще купим една бутилка.
    
Слънцето ни удари в очите, щом изкачихме каменните стъпала и с бутилката непознат сорт вино под ръка, се насочихме към пристана за ферибота. Лястовици огласяха околността и тяхното чуруликане ни правеше компания чак до дока.
    
Корабът ни върна във Варена. Залязващото слънце ни завари в бар “Нилус”, близо до пристанището. Терасата му над езерото е идеална за романтични вечери, за палачинки, сервирани със запален коняк и чаша плътно италианско вино, но с мек, рубинен цвят.
    
GPS координати: E 09° 15' 42.54"; N 45° 59' 15.57"
*координатите са пресметнати по зададени базови данни и не претендират за абсолютна точност
{googleMaps lat=45.987659136695555 long=9.261817932128906 zoom=9 lang=bg}
За повече дестинации с информация тук.

Автор: Радослав Райков

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

СТАРИЯТ БУРГАЗЪ. В КАЗИНОТО ЗАСТАРЕЛИ МОМИ ТЪРСЕЛИ КРАСИВИ ЕРГЕНИ

За някогашната гордост на бургазлии говорят архивите. От тях става известно, че в началото на 1936 г. бургаската община е обявила конкурс за изработване на проект за казино в Морската градина. Заповедта на тогавашния... продължава>