You are here:   Начало Туризъм България ОКОТО НА ПЕЩЕРАТА

ОКОТО НА ПЕЩЕРАТА

Дълбоко под земята светът е различен. Понякога зловещ и непознат дори за любителите на природата. Малцина са тези, които без водач, пътека и специално осветление надничат надолу в окото на пещерите, за да усетят тръпката на пещерняка. Този, който ги изследва и проучва. Странно хоби, което през последните години прилепва все повече мераклии. 

Пещернякът е от тези редки породи, изкушени от обратната страна на нещата. По-често той не върви направо и нагоре, а надолу. Запъва  въжето си на скала и се спуска по нишката му в бездната като паяк, без да знае дали кракът му ще опре до площадка, или ще потъне в тясното и непроходимо гърло. И не върви нагоре към светлината , а надолу - към тъмното. За да влезе там, където човешки крак не е стъпвал - в нова територия, бяло поле в подземния безкрай на България.

Защото всяка година у нас се откриват нови и нови пещери, а проучените и описани от спелеолозите са над 5000. За тях се знае почти всичко - скали, пластове, животни, растения, които живеят на стотици метри под земята. Понякога обаче и там има неочаквани открития. Слизането под земята на тези, които знаят какво търсят, отваря нова врата - неизследван участък от пещерата или пък нови биологични видове. И в уж изследвана територия  всяка наука прави свое откритие.

„Пещерите у нас са над 5000 и малка част от тях са благоустроени. По-известни са Магурата, Леденика, Съева дупка, Дяволското гърло, Ягодинската, Уховица - те са с осветление, с обезопасени пътеки и водач. Затова ги посещават и много туристи. Дори и в тези пещери се откриват нови места. Например в Темната край Лъкатник преди време бяха открити нови части”, разказва Жоро Стайчев, от софийския клуб на спелеолозите „Ъндърграунд”. За него подземният живот от години е станал по-привлекателен от този над земята и успява да пръсне заразата сред много последователи. А най-яркото доказателство, че не е единствен, са 30-те любителски клуба, които обединяват семейството на пещерняците.

Само в София те са 9


с по 20-30 членове и всяка година подготвят по десетина нови - от ученици до възрастни хора с „тежки” професии. И не са само мъже, както може да се досетите - две трети са жените. Всеки от тях доброволно се лишава от почивни дни, летни отпуски и част от заплатата си, за да си набави оборудване и да се включи в проучваните експедиции.  И всички се познават. Обединява ги купонът. За младите като че най-важни са тръпката и адреналинът. Но не само. „Много от тях действително бяха привлечени от екстремното преживяване, но покрай ходенето по пещерите развиха и направиха научна кариера. Най-вече в областта на биологията и геологията”, смее се  Жоро. Той самият е инженер по електроника, но личното си време е свързал с пещерното дело. Подготвя  курсисти, учи ги как да оцелеят в пещерата, как да влизат, безопасно да се придвижват, как да се грижат за себе си и за другите около тях. И как в дупката да не влязат 10, а да се върнат 8,  защото долу в критична ситуация всеки трябва да разчита на човека до себе си. Научават всичко това добре за около  4-5 месеца. А за да не загубят интерес, започват обучението си комбинирано - теория и практика в пещерите край София. Първо влизат в Лъкатник.

Излизането е 2 пъти по-сложно от влизането. Тъмно, влажно, хлъзгаво. Стотина метра надолу животът по нищо не прилича на това, което е отгоре - тъмно, влажно, хлъзгаво... и привлекателно за тези, които имат очи за подземния живот.

Сталактити, сталагмити, сталактони - ако помните само това от часовете по география, познавате много малка част от природните образувания в пещерите, твърди Жоро и ми показва снимки с изрично обяснение, че са бледо копие на действителността.

Цветовете, макар и не така ярки като на светло, са посвоему разнообразни и прекрасни. Не е само камък и глина. Формите - най-често дело на водата във варовика, оставят много място на фантазията, дори когато си на колене пред тясната дупка или си стиснат в цепката между скалите. И опрял нос в тях, няма как да не видиш, че на места те са искрящобели и светят като кристал. Примесите във варовика са вплетени на цветни нишки - розово, жълто и керемидено, а стените са леопардови. За да се снима тази красота, действително трябват умения.

Всяка пещера е отделен свят и по нищо не прилича на друга. Има си уникална биосистема - животински свят, който живее само там и може никога да не излезе на светло. Изключение правят прилепите - най-пъстрото разнообразие от 35 вида, които са уникални за страната ни. Прекарват зимите и размножителния си период в пещерите, но се хранят навън и може да ги видите дори в големите градове.

„Българските пещери не са дълбоки. Има обаче много сложни - проникването в тях е по-рисковано, отколкото дори в дълбоките пещери, защото има тесни места, през които се минава трудно.” Такива са ППД, Боснек и Каците - те са като каци - водата се излива от една в друга действително като в скачени каци, разказва Жоро.

Барки 14 във Врачанския балкан пък е най-дълбоката пропастна пещера - тясна и плъзгава. Придвижването вътре е трудно, излизането - два пъти по-сложно от влизането, казва Жоро. И пестеливо разказва за непроучените пещери, защото някои стават „капан за любопитни”, които нямат добра подготовка и отварят работа на спасителния отряд към Българската федерация по спелеология.

В гърлото ги залива порой от камъни и кал


На връщане от последното им проникване в пещерата под връх Родоина по пътя нагоре ги изненадва порой. На повърхността вали вече цял ден. Долу обаче било сухо. От лагера ги предупреждават, че водата може да влезе и в пещерата. И уж са подготвени, но стихията ги застига неочаквано, без никакво предизвестие. Когато са на около 250 метра от изхода, в гърлото на пещерата се излива порой от кална вода и огромни камъни, сякаш се отприщва язовирен шлюз. Водата, събрана от всички цепки в скалата, се изсипва със страшна сила върху Жоро и  колегите му. Каските ги пазят само от най-малките камъни.

„Водата рукна изненадващо и ни затвори пътя за излизане. В пещерата обаче нямаше шанс да оцелеем. Трябваше някак да излезем. Зарязахме техника, всичко и тръгнахме да се изкачваме бързо нагоре под водопад от камъни . „Потокът беше толкова мощен, че ако човек вдигне глава, можеше да се удави. Другата опасност идваше от градушката от камъни - едни като дребен чакъл, други с внушителни размери като на нощно шкафче. Влязохме за час и половина и излязохме също толкова скоростно, вместо нормалното време, което обичайно е два пъти повече”, спомня си Жоро. 

Кота: минус 550 метра

Албания за българските спелеолози е Клондайк. Мами ги, привлича ги и вече 20 години натам се отправят най-много експедиции. Поне един-два пъти в година се проучва районът на върха и пещерата Мая Арапит. Така миналата година наши пещерняци се озовават наблизо в района под връх Радоина (2570 м).

„Озовахме се до непозната пещера и Румяна хвърли вътре камък. Звукът от падането се забави необичайно дълго”, спомня си Жоро. Тестът е достатъчен, за да запали любопитството на тримата - Румяна Йотова, Желязко Мечков и Жоро. Той има подръка около 70 метра въже и се спуска, без да стигне дори до площадка, на която да се подпре. „Пускат” му още 70 метра, но и те не го отвеждат до дъно. Това амбицира групата, за да се върне отново и да проучи пещерата.

Успяват още на следващия месец - вече са 10 добре екипирани пещерняци с оборудване и достатъчно въжета. Успяват да се спуснат до минус 240 метра, без да стигнат до дъното. Това е достатъчно предизвикателство за нов опит - международна експедиция „Радоина 2011” с 15 българи и 7 чужденци, която завърши преди седмица.

При проникването те се спуснали надолу почти вертикално до минус 400 метра. На тази дълбочина пещерата започнала да се стеснява. Разширили отвора и продължили надолу. Така стигнали до  минус 550 метра, без да открият края й. Предстои следваща експедиция.

Автор: Веселина Мончева, в. Монитор

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

БОЖИЯТ МОСТ - МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ ОТ БЪЛГАРИЯ

Стотици изоставени къщи, грохнали под тежестта на времето и нищетата, накацали плътно една до друга по стръмните брегове на реката. Разнебитени покриви и прозорци с избледнели парцаливи пердета, зад които плахо... продължава>