You are here:   Начало Туризъм Европа ОТ ПАЛЕРМО С ЛЮБОВ

ОТ ПАЛЕРМО С ЛЮБОВ

Май няма да излезе прав херцогът на Палма и принц на Лампедуза, посмъртно признатият за голям писател велик сицилианец Джузепе Томази ди Лампедуза. Поне що се отнася до знаменитата фраза на героя му Танкреди от неговия единствен, но изключително популярен роман „Гепардът”. В книгата младият гарибалдиец казва през 1860 г. на чичо си – аристократа Фабрицио Солина - следното: „Ако искаме в Сицилия всичко да остане такова, каквото е, то всичко трябва да се промени!” И в Италия от години това изречение се смята за синтез на историята, на настоящето и на бъдещето на острова. Тоест в него всичко се върти, движи се, изменя се с една-единствена цел - да си остане същото. Но, изглежда, прочутата фраза и тълкуването й са сбъркани, тъй като поне през последния четвъртък век в Сицилия и столицата й Палермо всичко си е останало такова, каквото е било. Доказателство на тази теза може да бъде открито върху две поредни страници на най-големия вестник на острова – „Ил Джорнале ди Сичилия”. Който първо в подробен репортаж информира как собствениците на няколко магазини и офиси на централната улица „Гьоте” са били сплашени от мафията с отдавна познат номер.

В малките часове на нощта катинарите на решетките и ключалките на вратите били напълнени с блокиращо лепило, защото, изглежда, са отказали да платят рекет на клана Порта Нова предполага авторът на дописката Леополдо Гаргано. В същото време казармата на карабинерите е на броени метри. Националният всекидневник „Република” пък  информира, че според органите на реда е въпрос едва ли не на часове да бъде заловен укриващият се от правосъдието вече 18 години върховен бос на Коза ностра Матео Месина Денаро. Само дето според влиятелния вестник апаратите на различните служби били повели истинска война помежду си коя от тях да пипне въпросния „капо ди тути и  капи”.

След такива публикации човек може спокойно да заключи, че нещата в Сицилия са със сигурност както преди 25, а вероятно и както преди 50, 100 и т.н. години. Без нищо да се е придвижило и на йота в социалната сфера, в икономиката или в битието на хората – политиците градят кариери, процесите си вървят, престъпността остава, безработицата е все така бреме, беднотията макар и гордо понасяна е вездесъща, а упадъкът, особено в историческия център на Палермо е покъртителен.

Разбира се, за всички тези неволи не може да бъде обвинявана мафията или както по-старите хора тук я наричат с респект - „ла мамма”. Защото според тях тя е давала и, изглежда, още дава хляб на мнозина. Вина за връхлитащото те често в столицата на Сицилия чувство на изоставеност и дори на разруха определено имат и типичната за южняците сънливост, безразличието им пред прищевките на времето, техният скрит стремеж животът им да мине по „тънката лайстна”.

Стените на високите и строени преди повече от век сгради са олющени, изподраскани, парапетите от ковано желязо на паянтовите балкони са ръждясали, входовете са мрачни и неугледни, а тротоарите - с разкривени плочи. За хала на хората, които обитават тези сгради, добиваш представа, като вдигнеш очи – късчетата небе между покривите са затулени от безброй нанизи със съхнещо бельо, видимо старо и изхабено. Потискащи са постоянните задръствания на коли, а косите ти настръхват от бъкащите от всякъде и ръмжащи невъобразимо моторетки.

В морето на палермския хаос има няколко „острова”, където е приятно да се разходиш – площадите пред операта и театъра „Политеама”, от който започва красив булевард с кестени и луксозни бутици, озелененото неотдавна пространство покрай пристанището.

Няма значение дали някога си чувал нещо за Палермо - след видяното в града само за ден и прочетеното за него във вестниците от сутринта, на чашка хубаво кафе в студентското барче до университета можеш да стигнеш само до един извод. Този, че да вирееш в столицата на Сицилия, трябва да си или изключително силна натура, или закоравял престъпник. Въобще да си гепард като героите на Джузепе Томази ди Лампедуза. Може би именно него, вечно устояващия на безмилостната съдба сицилианец, понякога закичен с тъмния ореол на бандит, понякога със светлия на бореца срещу него, търсят хилядите гости на града. Като вероятно тайно мечтаят да влязат в кожата му, за да се почувстват част от неразбираемата на пръв поглед местна романтика

И всеки ден кораби и самолети изсипват в Палермо безброй американци, англичани, французи, немци, руснаци, които сякаш въобще не се впечатляват от вездесъщата южняшка немара или от невидимото  присъствие на Коза ностра. Сблъскваш се навсякъде с тeзи туристи - в църквите и музеите, в кафенетата, магазините, даже  из отвратителния битак или по скараните с чистотата маси на кръчмите край  катедралата. Като по лицата на тези хора обикновено е изписана върховна радост, защото със сигурност са се докоснали до липсващата у дома им екзотика на тукашните предизвикателства на живота. После  отнасят част от нея със себе си, тръгвайки си от Палермо с любов.

Майкъл Корлеоне никога не си е тръгвал от Корлеоне. Не, не е каламбур, а самата истина. Просто защото той никога не е стъпвал тъдява и даже сцените с него в митичната лента  „Кръстникът” са въртени другаде. Но още щом автомобилът захапе завоите по баирите преди намиращото се на шейсетина километра от Палермо градче, имаш усещането, че героят на Марио Пузо и Франсис Форд Копола ще изскочи всеки момент пред теб.

Двуетажните сгради от двете страни на улиците са си останали някъде в средата на миналия век, а на централното площадче чакат клиенти дърва за горене. Само дето не са натоварени на волски каруци, а на два камиона, ама и те не си знаят годините. Сякаш не са прекрачили прага на ХХІ век градското кафене, магазинчетата покрай него, та дори и банковите офиси. В този направо декор на филм за старата Сицилия срещаш и наготово и статисти за него – възрастните жени, с които се разминаваш, са с черни забрадки, млади почти не се забелязват, а от лицата на мъжете струи суровост, дори когато се усмихват.

Същите са като това на 38-годишния кмет на Корлеоне Антонино Янацо. Който се оказва  недоволен от изключително спокойния живот в подопечния му град и съвсем на сериозно мечтае  полицията да залавя всеки ден по 5-6 дребни престъпници. Нещо съвсем нормално за континентална Италия и особено за северната й част, което обаче тук не може да се случи. Защото според кмета всичко е под тотален контрол, донякъде от страна на държавната власт с нейните сили на реда. Ама повече заслуга за спокойствието в Корлеоне май има мафията с нейните „пичони”, тоест гълъбчета за всичко.

Но в 12 000-то градче мафията е не само „постоянно присъствие” – тя е извечна традиция, бит, култура. Не случайно точно от него преди повече от половин век тръгва, за да завладее цяла Сицилия най-жестокият клан в историята на организираната престъпност на острова – този на корлеонезите. Постигат целта си, подчиняват на волята си всички кланове съперници или ги прогонват отвъд Океана, но на изключително висока цена - през 70-те и 80-те години на миналия век корлеонезите зариват Палермо и по-големите градове на острова с хиляди трупове. Сред които са и тези на смятаните като антимафиоти №1 на Италия за всички времена магистрати Джовани Фалконе и Паоло Борсалино. Имената пък на върховните босове на клана  през годините, умрели или живи, днес са легенди – Лучано Леджо, Леолука Багарела, Тото Риина, Бернардо Провенцано, все още търсеният от правосъдието Матео Месина Денаро. Така че Марио Пузо въобще не е дал случайно на героите си от „Кръстникът” фамилията Корлеоне.

Естествено, желанието на юриста Янацо, чиято политическа закалка е във вече несъществуващата и известна с непримиримостта си към мафията дясна партия Национален алианс, е под негово ръководство градът да стане по-нормален. А спънки колкото искаш и последната – неотдавна след осем години и половина от затвора бе пуснат на свобода синът на митичния Тото Риина – Джузепе Салваторе Риина, наричан на галено Салвучо. И вместо да бъде изпратен да работи в социалната мрежа на Падуа, както бе обявено първоначално, 32-годишният мъж бе върнат от властите при майка му и сестра му в Корлеоне. „Стана в изключително неподходящ момент, като нито той, нито местните младежи имат полза от това!” – смята кметът. Защото първо фамилията ще го засмуче отново яко и ако не плати с живота си за някой свой или на баща му грях,  след неминуемото следващо престъпление пак ще влезе в затвора. А присъствието му в града е вредно за младите, тъй като Салвучо Риина никога не се е покайвал за мафиотските си дела, има качествата на обаятелен лидер и печели лесно доверието на акраните си.

А Антонино Янацо мечтае в Корлеоне да се говори повече за държавност и по-малко за Коза ностра, туристите да го посещават не за да видят люлката й, а заради природните му и исторически забележителности. „Ами в общината ни има цели 100 прекрасни църкви!” – възкликва кметът, който все пак не скрива задоволството си от факта, че градът му е известен по целия свят благодарение на „Кръстникът” и на „другата работа”. След което, без да иска, оправдава съществуването й, описвайки  съгражданите си като силни и свободолюбиви хора още от основаването на Корлеоне преди много векове. Започва с името на града, което в превод на български означава „лъвско сърце”, и завършва с тезата си, че местните никога не са търпели власт над главите си и не са давали на никого да се меси в живота им.

 

източник: Монитор

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ПЯСЪЧНО СЪРЦЕ

  Пустинна роза е сувенирът, който отнася от Тунис всеки турист. Най-често го купуват от района на Сус, прочул се като мястото, където Джордж Лукас снима Епизод IV от своите „Междузвездни войни”. Там все още стоят... продължава>