You are here:   Начало Туризъм Европа ОТ ДУРАНКУЛАК НА СЕВЕР - НА ГОСТИ НА РУМЪНИЯ

ОТ ДУРАНКУЛАК НА СЕВЕР - НА ГОСТИ НА РУМЪНИЯ

Най-популярният румънски курорт - МамаяСеверната част на Черно море винаги ми е била любима. И то не само защото съм роден в центъра на Южна Добруджа - Добрич. За разлика от масовите курорти на север и на юг, където в активния сезон трудно се разминаваш с хора в хотела, по улиците и на плажа - тук цари спокойствие. А и за мен има разлика между понятията почивка и развлечение и купон и забавление. И нека не се обиждат почитателите на почивката в южното черноморие - Арапя, Каваците, Градина, Смокиня, Нестинарка, Варвара, Резово - то по никакъв начин не отстъпва на "севера".



Чувал съм какви ли не интересни твърдения за северната част от морето ни - че било студено, че било "чист камънак", че много духало, че не можело да се плува защото имало само големи вълни, че медузите били големи като плажни чадъри и т.н. Както сами се досещате, тези митове и сказания се оказват доста смешни след кратка разходка из района. А и някои медийни събития запознаха поне географски с някои места от северното черноморие. Рок фестивалът в Каварна изпрати много почитатели на твърдата музика с този край на България. Посрещането на изгрева на първи юли (July morning или юлско утро, транскрибирано на български Джулай морнинг, а не както чувам често Джулая морнинг или още по-интересното членувано понятие "Джулаята"!) запозна много хора с Камен бряг, Крапец и Тюленово. Та дори птичия грип показа на любознателния и информиран българин къде са Шабла и Дуранкулак и защо влизат в защитената мрежа Натура 2000. За Двореца в Балчик и крепостта Калиакра няма да говоря - там всеки средностатистически българин е бил поне на екскурзия от училище. Поглед през крайбрежната улица към туристическото пристанище на Мангалия

И след като за пореден път в ролята на мисионер на северното черноморие запознавах група неверници с благата на тази част от родината ни, решихме да разгледаме и "откраднатата" ни Северна Добруджа - днешна Румъния. Като един горд и добре възпитан българин, подходих доста снизходително към северната ни съседка. Толкова снизходително, че на граничния пункт, на който се минава на едно гише с лична карта, не сменихме левове за леи, защото не ми се яде царевица.

Е да, ама не г-н Главен мисионер на Добруджа! Първоначално малко се обидих на "лошите и невъзпитани" румънци - бяха асфалтирали пътя чудесно! Казах си на ум - бе то това е само тука до границата, после да се надяваме да не накривим някоя джанта. И неусетно, докато чаках предизвикателства по пътя, изминахме около 15-ина километра от нашата граница и стигнахме до град със симпатичното име Мангалия. Между другото, ограничението на скоростта за населените места е същото като у нас - 50 километра в час, а извън тях шофьорът може да си позволи до 100. По повод на името на населеното място, споделих и няколко хапливи коментари със спътниците си. Но когато влязохме в градчето и го разгледахме, доста се бяхме поумълчали... Особено аз. Мангалия, с размерите на Царево, изобилстваше от зеленина, беше чисто и приятно, много капанчета дебнеха минавашите туристи, красивото яхтено пристанище беше приютило доста плавателни съдове. Малко по-нататък, един шлеп се беше превърнал в импровизирана морска сцена, а от амфитеатрално подредените седалки на брега, зрителите можеха да се насладят на доста богата културна програма. Тъкмо се бях замислил за нещо, когато двама румънци, облечени в слетлоотразителни жилетки за пореден път минаха покрай мен. Освен че събираха и най-малкото боклуче от крайбрежната алея, тези господа връщаха обратно всяко едно камъче, което си е позволило да излезе от красивите и поддържани градинки.

Пристанището е приютило множество малки плавателни съдовеОт тук започва и плажната ивица на Румъния, дълга малко повече от 70 км. На около 7 км от Мангалия курортите са именувани с божествени имена - Юпитер, Сатурн, Олимп и Аврора. До тях се стига по обиколен път, който също води до Констанца. Като правило са изградени от високи 10-12 етажа хотели, приличащи по-скоро на почивни станции. Най-нов, и съответно най-модерен, е "Олимп". Дискотеките и нощният живот са съсредоточени в "Нептун".

След тях по пътя е балнеолечебният курорт Ефория, разделен традиционно за тук на две части - Север и Юг. Макар да е на брега на морето, е по-известен с калолечението, което лекува болести на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания и кожни, включително и псориазис.

Преди Констанца е и Тулча - стара българска болка. Изоставен е от "нашите" окончателно през 1940 г. От тук са книжовникът Васил Икономов, актрисата Надежда Костова, художникът Рафаил Матеев, на когото повечето творби са в националната художествена галерия в Букурещ, естествено, като на румънски художник. Тук са преподавали Васил Друмев и Сава Доброплодни, Кръстьо Мирски през 1876 г. е отворил първата българска книжарница и не на последно място - тук е роден Стефан Караджа. Днес за нашенците в старо време там "говори" запазената им църква "Св. Георги", но пък няма никакъв писмен знак, по който да се открие. От Тулча тръгва и корабът, с който туристите за около 3 часа могат да се разходят до делтата на Дунав.

До не толкова отдавна Тулча е български градНеусетно стигаме в Констанца. Градът е с около 300 000 души. Може би традиционно за голям град, преживял епохата на комунизма следват познати големи заводи, малко позападнали от двете страни на пътя. Идва и редът на панелните блокове, към центъра на града са и задръстванията, при които на по-нервните им идва да зарежат колата и за да стигнат по-бързо, да се движат пеша.

Малко са забележителностите на Констанца - музеите за история на природата и археологията, на морето, на етнографията, както и православният събор, катедралата и джамията, които идват да покажат, че три религии са господствали по тия земи. Самите румънци към тях прибавят строените в по-ново време аквариум, делфинаруим и планетариум, че дори казиното.

На площад "Август" е Паметникът на римската вълчица и Ромул и Рем, които бозаят от нея. Препратката към историята е ясна - румънците са наследници на древните римляни. В действителност през 29 г. пр. Христа римляните превземат града, а скоро след това император Октавиан Август заточва в него поета Овидий, който умира тук едва 26-годишен. И понеже сме в дебрите на историята, да припомним, че градът е управляван от болярина Добротица.

Българското име на Констанца е КюстенджаМамая е съвсем близо до Констанца. Това е най-големият черноморски румънски курорт. Открит е още през 1906 г. От 80- до 300-метрова ивица земя отделя езерото Сютгьол от Черно море. По протежение на 8 километра са събрани над 50 хотела. Целият курорт заедно с езерото и морето се вижда идеално от кабинковата въжена линия, която го преминава по цялата му дължина по въздуха. На места се издига до 30 метра. Плажът е около 6 км, а пясъкът - с тъмен оттенък, напомнящ на този на Бургас. Затова и румънците се пекат на шезлонги.

Виждаме, че по-предпочитаното място от туристите е новопостроеният аквапарк, където настава невъобразима гъчканица. Същото е и по паркингите пред хотелите - почти не може да се намери място за паркиране. В общи линии Мамая си прилича на нашия Слънчев бряг от соца, което според мен не е лошо. Спретнат, чист, зелен и подреден, предлага на посетителите да отседнат в 4 и 5 звездни хотели, всички с ресторанти и лоби-барове. В Мамая, разбира се, ресторантите предлагат румънска кухня, печени тестени изделия, бира от световните марки. Цените са като у нас или малко по-високи. И за да не е само море, домакините учтиво те канят на "религиозен туризъм" - обиколки край манастирите, които само около Констанца са десет, и археологическите обекти, предимно римски. И уж всичко е като у нас, само дето псевдо-луксът и бетонът ги няма.

Лифтът над МамаяСлед тази обиколка, вече ни се доиска да изпием по биричка. Но времето беше напреднало - всички банки бяха затворили, чейнджовете също. Иначе курсът е прост - за едно левче получавате две леи. Потеглихме обратно към нашата родина. И, веднага след като преминахме границата, видях че опасенията ми за "крива джанта" по-скоро важи за румънците идващи у нас. Сериозно обиден от напредъка на северните ни съседи - на култовата кръчма до тузлата на Дуранкулак, където решихме накрая да утолим жаждата си, ни посрещна обърнато кошче за боклук. Но човек със светеща жилетка липсваше.

И в заключение, ако решите да посетите тази част на Румъния, не пропускайте да смените леи - няма да съжалявате!

 

Автор: Даниел Пейчев

 

Коментари  

 
0 #1 Калоян Кирилов 2016-10-16 21:50
Малка забелжка Тулча е на 130 км на север от Констанца.
А че си е болка града си е така. Някой ден съм решил да посетя Тулча защото дядо ми е от там...
Цитиране
 

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

МАРОКО СЪС СЛАДОСТ НА ФУРМИ

"Където има храна, не се приказва" гласи една мароканска поговорка. Само че по градските площади и улици в Мароко е пълно с храна. А никой не мълчи. Остри викове и провлачени гласове, слънчеви петна и сенки, замайващи... продължава>