You are here:   Начало Туризъм България НА БЛАГОВЕЦ ДО КЛАДНИЦА И СЕЛИМИЦА

НА БЛАГОВЕЦ ДО КЛАДНИЦА И СЕЛИМИЦА

На 25 март християнската църква празнува Блоговещение - денят в който архангел Гавриил донесъл на св. Богородица вестта за бъдещето раждане на Спасителя. Съществуват всякакви мнения, възгледи, човешки учения, но само нашето се нарича Блага вест, Радостна вест, а на гръцки ­ Евангелие.
На Благовец пристигат кукувиците, а с тях – и пролетта. Заедно с християнския празник Благовещение, българите честват и фолклорния празник Благовец – на 25 март. Според поверието, кукувицата се обажда за първи път след зимата.

Щом се чуе нейният глас, вече е сигурно, че пролетта е настъпила. Затова и по-старинното название на празника в някои райони е “Кукувден”. Вярва се, че нейното кукане предсказва колко години ще живее човекът, който се вслушва в гласа й в този момент. А друго старо народно поверие заръчва щом човек чуе за първи път кукувицата, да пипне парче хляб и пара. Така ще е сит и богат през годината, а новата реколта ще е добра.

В навечерието на Благовец хората по селата правят пролетно почистване на дворовете си. От събраните отпадъци после запалват обредни пролетни огньове. На Благовец се събуждат от зимния си сън змиите и гущерите и изпълзяват навън. Традиционно българинът почита змията като свещено животно, в което се въплъщава духът на предците. Смята се за грях да се убие змия, но може поне да се прогони по-далеч от къщата и хората. Затова на Благовец се извършва обредно гонене на змиите. С много дрънчене на метални предмети и със запалени факли жените някога обикаляли около къщите си и изричали заклинания: “Бягайте змии и гущери, че иде Благовец”. Другаде пък им се заканват, че пристигат щъркелите. А има и заклинания, които гонят змиите, за да се роди “благо жито”. Народното поверие препоръчва също на Благовец да се садят цветя, защото ще порастат особено ароматни и красиви.

Та и ние на Благовец решихме да се поразходим и да се опитаме да се хванем за зелено. По пътя от София за Перник точно след бензиностанцията на Шел в дясно се отбива пътя за Рударци и Кладница. Минахме през прочутото с минeралните си басейни селце. Веднага след следващото село Кладница се намира старинния Кладнишки манастир. Оставихме колата пред портата и влязохме в манастирския двор.

Посрещна ни любезна бабка, която метеше двора, честитихме си празника и ни отвори църквата. Тя е много стара, с дърворезбован иконостас увенчан от голям кръст. Иконите са уникални за своето време, а най-интересна е иконата на Св.Троица - никъде другаде по света няма аналогично изображение.

Лично на мен много силно впечатление ми направи и един "пейзаж" върху стената, точно над изхода на църквата, нещо не съвсем характерно за традиционното изписване на църквите. Явно художникът е повторил това, което виждате от площадката пред църквата - eдна райска гледка към цялото Пернишко поле, чак до отсрещните планини.

Запалихме по свещ за здраве и късмет и продължихме нагоре. Пътят се вие покрай живописни местенца покрай реката. На 2 км. се намира хижа Селимица. От нея на 6 км, се намират Златните мостове, а на същото растояние на юг е село Чуйпетлово.Тук паркирахме, за да се разходим и да си направим снимки покрай "каменната река", която започва от хижата и стига нагоре почти до подножието на Черни връх. В околностите на хижата се намира една "чайна", където собственика ще ви предложи планински мед, натурално кисело мляко и чай от мащерка, а в това време овчарското му куче хубаво ще ви налае.

Наоколо всичко беше свежо и зелено, природата се събуждаше за пролетта.

Автор и снимки: Хлебаров, piccolo.dir.bg

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
skyvision

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

НА ГОСТИ НА ВЪРШЕЦ

За Вършец главно знаех, че е балнео-курорт. Знаех също, че е разположен в подножието на връх Тодорини кукли. Нещата, обаче, се оказаха далеч по-интересни. Ще започнем с най-голямата забележителност - Тодорини кукли. Това... продължава>