You are here:   Начало Туризъм България ЛЕГЕНДА ЗА СИЛИВРЯКА - ТРИГРАД

ЛЕГЕНДА ЗА СИЛИВРЯКА - ТРИГРАД

язовир ВъчаОчаквах пътуването с нетърпение, но и със страх да не се разочаровам. Притеснявах се да не би всичко да се окаже така прекрасно в спомена, само защото е плод на моето по детски развито въображение, подсилено от разстоянието на времето.

Посоката  е ясна - планината на боговете, Родопите. Първата спирка от пътуването е язовир "Въча". Самият спомен за това място ме кара да потръпвам. До болка е красиво. От валежите планината изглежда по-искрящо зелена от обикновено. Влагата във въздуха, пропита във всяко листенце, създава неповторимото усещане за свежест и жажда за живот. Гледаш, гледаш, а не можеш да се нагледаш на този кът от рая.

Знам, че това е мястото, на което, когато му дойде времето, бих искала да умра и в "широко отворените ми очи" да се отразяват сливащите се планина и вода в неделимо цяло и съвършена хармония. А и тези облаци, закрили върховете, те карат да си мислиш, че си попаднал в нереален свят...

Изглед от ТриградНе е за вярване, че съществува толкова красота, събрана на едно място. Когато си видял всичко това, е трудно да се откъснеш, да не говорим, да се върнеш към "цивилизацията", но... пътят продължава. Следва Девин и крайната ни точка - Триград. До това китно селце се стига по силно криволичещ през планината път. През по-голямата му част скалите, с обраслите стройни борове, се издигат величествено над мравките-коли. Малко страшничко е, защото завоите не навсякъде са обезопасени.

Обичайният туристически маршрут е до пещерата "Дяволското гърло". Местните жители разказват, че нищо, влизащо в подземния лабиринт на "Дяволското гърло", не излиза от нея. Съществува легенда, според която през пещерата Орфей проникнал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика.

пещера Дяволското гърлоМного още неща научих от тези планински хора. Но, това което винаги ще помня, е легендата за орфеевото цвете - силиврякът. Запазило се още от кватернера, ако го откъснеш, хербаризираш, след 2 години донесеш в Родопите и посадиш, то отново пониква. Изпада един вид в клинична смърт. Това се беше случило и с мен. Преди 10 години някой ме бе откъснал, занесъл в големия град и оставил да се лутам между този и онзи свят. Този на приятели и семейство и онзи - на вечно търсещото, неудовлетворено от случващото се около него, човешко същество. Идва време обаче, когато за да продължим да съществуваме трябва да ни върнат в нашата си почва, където ни “подхранват” и ни помагат да се развиваме. Не го ли сторим - изсъхваме и умираме!
 

GPS координати: E 24° 22' 46.27"; N 41° 35' 56.45"
*координатите са пресметнати по зададени базови данни и не претендират за абсолютна точност
{googleMaps lat=41.599013054830216 long=24.379520416259766 zoom=9 lang=bg}
За повече дестинации с информация тук.

Автор: Диана Димитрова

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
skyvision

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ВАЗОВАТА ПЪТЕКА

На север от София, на около час и половина път с кола или с влак, се намира едно балканско селце, в което Иван Вазов обичал често да ходи. Вдъхновен от красивите гледки, откриващи се пред взора му от село Заселе, там той... продължава>