You are here:   Начало Туризъм Културен туризъм СЕВЕРНА ДОБРУДЖА - БЕГЪЛ СПОМЕН ЗА БЪЛГАРИЯ

СЕВЕРНА ДОБРУДЖА - БЕГЪЛ СПОМЕН ЗА БЪЛГАРИЯ

Историческата за българската държава местност ОнгълаМъгливо есенно утро, сънен полицай на ГКПП край Дуранкулак, формална проверка на личните карти и сме в Румъния. Така започва пътешествието ни до обезбългарените земи в Северна Добруджа - 70 години след разкъсването на тази чудна земя от Крайовския договор. Според него Румъния трябва да върне на България Южна Добруджа, отнета ни чрез Ньойския диктат от 1919 г.
През есента на 1940 г. започва Великото преселение - над 67 000 българи напускат Северна Добруджа и поемат към родината си, поне още толкова румънци тръгват в обратната посока. Болният въпрос за компенсацията на имотите, изоставени и от едните, и от другите, не е изчистен до днес...

В Констанца ни посреща Иванка Радулеску, председател на българското дружество “Единство” в града. Регистрирано е през 1996 г. с идеята да възроди едноименното старо дружество, развивало активна дейност през XIX в. Борбата с бюрокрацията продължила години, докато бъдат събрани стотиците документи, които доказват, че “Единство” е Къщата в Тулча, където е живял Стефан Караджа, е затулена от тараба и сегашните стопани не пускат натрапници в двора сиправоприемник на старото дружество, изисквани от румънското законодателство. Днес по списък в организацията членуват около 85 българи.
Надписът “Общност братство на българите в Румъния” все още стои на фасадата на школото на ул. “Майор Шонцу”. Наблизо е храмът “Свети Николай”, който преди два века е бил най-високата сграда в Констанца. Белосан и подреден, днес в него се служи на румънски. Същата участ сполетява десетки наши стари храмове, приети в лоното на тяхната патриаршия след изселването на българите. Част от тях вече са паметници на румънската култура.
В Констанца активистите от “Единство” са направили почти невъзможното - след тежки и скъпи съдебни дела успели да си върнат собствеността върху сградата на българското училище.
Спираме в село Истрия, където през 1856-1859 г. дедите ни са вдигнали църква, която днес съществува с две имена - “Света Троица” и “Св. Николай”. На 14 декември 2007 г. тя е обявена за паметник на румънската култура. Храмът е затворен. На помощ ни се притичва пъргава баба с джиесем, която ни свързва със свещеника. Когато разбира, че българи се Българското училище и храмът “Св. Николай” в Констанцаинтересуват от храма, попът все пак праща жена да отвори църквата. Древни икони с надписи на кирилица все още красят стените, до тях са нови, със слова на румънски.
Продължаваме обиколката на старите български села - Чамурлия, Бабадак. Минаваме през Бабадашката гора, където е хайдутувал с четата си поп Харитон. В пълно забвение тъне храмът “Св. св. Кирил и Методий” в Еникьой - днес село Михаил Когълничану, където някога е пял Васил Левски. Скромната църквица е строена през 1866 г. и година по-късно е била осветена.
В Еникьой Апостола учителства и се запознава с Цаньо Захариев - талантлив зограф, възпитаник на Тревненската школа, който заедно с баща си изписал иконите в храма. Железните кръстове, стъпили върху малки полумесеци, още красят купола.
Ако търсите къщата в Тулча, в която от 1854 до 1862 г. е живял Стефан Караджа, нямате шанс - сгушена е сред дървета и тараби на ул. “24 януари”. В нея се е приютило румънско семейство. Възрастна жена отказва да ни пусне в двора, за да видим паметната плоча, сложена неотдавна от активисти на ВМРО.

Старият български храм “Св. Георги” в Тулча днес е паметник на румънската култураЗатова пък църквата “Св. Георги” в града е отворена почти денонощно. В притвора над Старият български храм “Св. Георги” в Тулча днес е паметник на румънската култура. Съзидан храм светаго великомученика Георгия спомоществованием народнаго болгарского общества”. Иконостасът, обсипан с позлата, е достоен за Рилския манастир. Олтарните икони все още пазят надписа “Писа Станислав Доспевски”, племенник на Захари Зограф, виден представител на Самоковската школа.
“Това сдание, назначено за българско народно девическо училище, е с положено основний камък от хаджи Велика Стефанов, българин от гр. Тулча, на 11 мая 1881 г. и се нарече на името на славянските просветители “Св. Св. Кирил и Методия”... Боже, увенчай трудовете на участвующите в това свето дело, успокой усопщите от тех и благослови настоящий дом за успеха и славата на българския народ. Тулча, 11 мая, 1882 г.” Този надпис, полуизтрит от времето, все още личи на фасадата на старото българско школо в Тулча. Днес в сградата се помещават автоработилница и аптека.
Още по-тъжна е съдбата на църквата “Св. Атанас Летни” в Никулицел - най-стария храм в Северна Добруджа, строен преди 600 г. (снимката на стр. 11). Според историци той е Сватба в Северна Добруджа, излязла сякаш от филм на Кустурицакопие на Боянската черква. През 70-те години на XIX в. иконописите били свалени и прибрани в Букурещ. Свидетелство за това са зейналите като очни ями на слепци празни места на външните стени. Храмът е в сърцето на селото, разположено насред Онгъла - мястото, на което през 680 г. хан Аспарух разгромява Константин IV Погонат.
След тази победа българите установяват своя държава между Дунав и Стара планина. Археологът Карел Шкорпил, който прави научна експедиция в района през 1917 г., пише в заключенията си: “Лагерът (на Аспарух - б. а.)е начало на трайната славна история на българите на Балканския полуостров”. Днес на едно от билата на Онгъла стои паметник на румънски войници...
Да, културно-историческото наследство на българите от Северна Добруджа не е познато и проучено добре, признава Ивелина Романова от музея в Добрич. Докато групи от северната ни съседка всеки уикенд атакуват Балчик, за да се порадват на бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария, ние сме забравили историята си, бавно чезнеща из безкрайните севернодобруджански полета.
Свеж полъх е идеята на Колежа по туризъм в Добрич за създаване на туристически маршрути в региона. По проекта, финансиран от Програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007-2013 г., работят експерти от колежа, от Регионалния исторически музей в Добрич и три румънски организации от Констанца. Предвижда се 50 културно-исторически обекта от Северна и Южна Добруджа да бъдат обстойно изследвани, рекламирани и предложени като дестинация - за тези, които търсят корените на народа си.
 

Автор: Розалина Димитрова, в. Труд

Снимки: Наталия Божидарова

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ДУХЪТ НА ДРЕВЕН МОНАХ ПАЗИ АЛАДЖА МАНАСТИР

Балконът на скалния манастир край Варна Аладжа манастир опасно се накланя към пропастта. Терасата, по която дневно преминават над 1000 туристи и варненци, за да видят енергийния център на България, е проектирана някога... продължава>