You are here:   Начало Туризъм Еко и селски туризъм УСТРЕМСКИ МАНАСТИР

УСТРЕМСКИ МАНАСТИР

Устремски манастирМанастирът “Св. Троица” се намира в Сакар планина, на около 3 км. от с.Устрем (до 1934 г. с. Вакъф).  Ако се идва от Тополовград, след с. Мрамор вдясно има отклонение за манастира. В зашумения дол, на чието дъно се вие Манастирска река, току под скалите са струпани купчина сгради, увенчани с бяла камбанария сред тъмната зеленина на дърветата. Тук течението на реката прави завой надясно и сякаш се грижи да отдели обителта от останалия свят.

В манастира се влиза през портата в новото крило на манастира, построено след пожара през 1951 г.

Вляво е църквата, отдясно е ниската стопанска сграда, а насреща се издигат старите жилищни постройки. Църквата е голяма трикорабна, едноапсидна, безкуполна каменна постройка , в която е вградена старата черква “Св. св. Петър и Павел”. Под нея се намира костница, до която се слиза по каменни стълбички. Стопанската сграда е разположена на Портата на манастирадебели дялани дъбови подпори, със стени от здрави дървени решетки.  Жилищните помещения са двуетажни с открити дървени чардаци, крепени от рядката паяжина на дъбови колони.

Предполага се, че манастирът бил основан през Втората българска държава. В началото на XV в. името му се среща в османски документи. Обителта била сривана на няколко пъти и после отново издигана.  Обикновено култовите средища у нас са се свързвали с езическите светилища на траките и на славяните. И манастирът на Сакар планина не прави изключение в това отношение. За присъствието на траките говорят останките от зидове на отсрещния бряг на рекичката, където е било някогашното манастирско лозе. Там била изкопана голямата тракийска делва за вино или за хранителни припаси.

През XIV в. някъде наблизо тук била и известната Парорийска обител, мощната крепост на исихастите. Твърде възможно е в близката пещера, която се смята за “родоначалник” на манастира, да се е подвизавал тогава някой отшелник.  Вероятно в началото на Църкватаразмириците по кърджалийско време параклисът и манастирът пострадали сериозно и местните хора дълго не могли да ги възстановят. Към края наXVIII в и началото на XIX в., когато тия места попаднали под временната закрила на Индже войвода, съюзник на страшния потурнак Кара Фейзи, Инджето се погрижил и за светинята на своите сънародници.

Твърде възможно е самият той да е изпратил известния хайдутин Христо войвода, който вече бил на възраст и изпитвал желание да напусне мирския живот, да възстанови обителта. Според легендата, потвърдена от някои исторически сведения, Христо войвода се замонашил и под името Хрисант първоначално живял в познатата ни вече пещера (наричана още Караколюва дупка). Оттук той приканил околните села Вакъф (Устрем), Ново село (Мрамор), Срем и др. да започнат възстановяването на манастира, може би с щедрата помощ на Индже войвода и неговия байрактар Кара Колю. Оттук произлиза и едно от имената на манастира – Хайдушки. Съборена била първата (Петрова) църква и на нейно място била построена нова църква, която била посветена пак на св. апостоли Петър и МанастирътПавел.

Направил и чешмите- едната с два чучура и другата с един. Първата чешма имала каменна плоча с образите на св. апостоли Петър и Павел, която сега се намира в Националния исторически  музей в София. През 1910 г. се отваря и трети чучур. Манастирът бил наречен на името на близкото село Вакъф и хайдутинът станал негов игумен. През 1813 г. игуменът хайдутин починал и бил погребан в манастира. През 1836 г. монасите от позамогналия се манастир решили да постоят по-голяма църква. Изкусни майстори вградили в новата църква, наречена “Св. Троица”, параклиса “Св. апостоли Петър и Павел”.

Новият иконостас на църквата бил изработен по образец от стария иконостас. Иконите са зографисани от неизвестни художници през първата половина на миналия век. През 1918 г. поради върлуващата чума мнозина , за да спасят живота си са дошли в манастира и оставили доста богатства. С тези средства по-късно били направени хамбари, готварница и долните (северните и източните) стаи, които през 1951 г. са обхванати от пожар и са изгорели. 

Дворът на манастираДо 1909 г. манастирът е бил мъжки. В средата на август 1909 г. дошлите от с. Студена, Елховско, около петдесет монахини си избират управителка – монахиня Евпраксия. На нея се поверява трудното дело да ръководи обеднелия вече девически манастир. Тя била много жива, енергична и самоотвержена игуменка. Поради бедното състояние на манастира тя странствувала почти из цяла България и Русия и донесла много парични помощи, с които изплатила огромните манастирски дългове.

Автор и снимки : Иво Сотиров, ivoso.blog.bg

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

КЪДЕ Е НЕБЕТО ... НАД БЕЙДЖИНГ (ПЕКИН)?

Животът ни на далечния остров Нова Зеландия е свързан с дълги полети, които са изморителни и скъпи, но имат и едно голямо преимущество –  някъде по пътя, можеш просто да отскочиш и да се потопиш в един нов непознат свят... продължава>