You are here:   Начало Туризъм Еко и селски туризъм В ЗЕМЯТА НА ЗЕЛЕНИКАТА

В ЗЕМЯТА НА ЗЕЛЕНИКАТА

село Мезек

Това лято -  за разлика от всяко друго, решихме този път да пропуснем дългата и еднообразна почивка на море с тен и купони и да разгледаме България….да, защото едва ли има българин, който да каже,че познава родината си и всяко кътче от нея.

Нашата разходка започна от село Мезек, на 11 км югозападно от Свиленград. Мезек означава кръстопът, граница. Землището е съхранило едни от най-добре запазените археологически паметници като тракийската гробница и средновековната крепост. И двете са реставрирани, има достатъчно табели с информация. За съжаление посещението на тракийската гробница беше с предварително записване и така и не успяхме да я разгледаме отвътре.

Тя е една от най-големите на Балканския полуостров, общата й дължина е 30м. Предполага се, че тя е светилище на обожествен след смъртта си владетел и вътре са погребани тленните останки на няколко поколения. Гробницата е обявена за паметник от национално значение.

 

село Маточина

Спряхме и в село Маточина, това е тихо, спокойно, забравено от света място, зад телени заграждения и поглед към турска земя. Делят Ви 200-300 метра от турско село. Повечето къщи са разрушени, хората, които видяхме бяха около 5-6 на брой. Селото е на около 40 км от Свиленград. На едно баирче е запазена част от крепост, Маточинската крепост с височина около 20м, тук е сниман филма „Мила от Марс“. Крепостта е част от историята ни, свързана с цар Калоян и битката при Адрианопол.

В селото има стар християнски храм, представляващ скална църква от 10 век – паметник на културата. За съжаление тя е в много окаяно състояние. И тъй като цял ден бяхме пътували време беше за място,където да нощуваме. Избрахме хотел-ресторант „Рибарника“ в местността Ковач, в сърцето на Странджа планина и на 50 км от Бургас. Горещо ви го препоръчвам, приятно място, запазени са дори дърветата, благодарение на които не усетихме горещината. Има рибарник, в който ни позволиха да се разходим и ни разказаха за различните риби и т.н

река ВелекаНа следващият ден започнахме обиколката от град Малко Търново.Искам да похваля единия от двата информационни центъра. Особено, ако сте с деца ще им е много интересно. Освен инфото, което може да получите за забележителностите предлагат и запознанство с природата и живота, като например имаше пътека на усещанията, начин да разберете колко ви е силата в сравнение с птици и животни, за целта използваха нещо като велометър и много други, които определено ще ви ангажират за около час. Историческият музей в Малко Търново също е интересен и най-вече научната експозиция – като например влизайки в една тъмна стая имате възможност да чуете тайнствените гласове на птиците в гората през нощта, да разгледате и пипнете лечебни треви, цветя от Странджа и още и още…

На 3 км от Малко Търново в местността Пропада се намира тракийски могилен некропол, който е бил 8 столетия свято място на траките, живеещи в района. Табелки има, но май те са останали от соцвремето, защото като пристигнахме в начална точка липсваше маркировката на места и ако не бяха каменните гробове, разхвърляни из местността нямаше да се ориентираме и стигнем до некропола, който също е събран за пореден път след набези от иманяри.

местността Пропада

Върнахме се обратно и спряхме в село Бръшлян, малко и китно, от което аз съм очарована и още го пазя в сърцето си. Място, където няма какво да се види като изключим църквата, но пък е сякаш заредено и спасено от недостатъците на цивилизацията. Небето е изпълнено с толкова много звезди, нещо което бях виждала само по филмите, вечер е тихо, дори кучета не лаят, като минете покрай тях те ви гледат с едни топли влажни очи и сякаш ви казват „Добре дошли“, котките също са любвеобилни, хората са гостоприемни. Запознахме се с възрастна двойка, живееща в 100 годишна къща с които се разбрахме за нощувка следващите 2 дни.

И още за село Бръшлян…..жените, вече пенсионерки се бяха организирали и всеки ден идваха така наречените джип сафарита от Слънчев бряг с чужденци, на които те изнасяха програма, свързана със странджанските обичаи и фолклор, наистина беше интересно, бабите успяваха за кратките 30 мин да накарат непознати хора да обикнат и играят хора, да пеят с тях….. Нашият стопанин, около 90-годишен, дядо Дапчо ни заведе при един параклис, близо до селото, носещ името Света Петка. Той е известен с лечебна кал и вода, които лекуват псориазис. Дядо Дапчо, който не е особено добре със здравето засия и се разтича да ни покаже всичко, за което се грижеше. В градинката пред параклиса дори беше засадил билки, за да може всеки, който иска да си вземе коренче за в къщи. Надявам се да е намерил добри хора с възможности да му помогнат да изгради стената и защити изворчето с лечебна вода.

параклис Света ПеткаОриентирайки се по табелките с голям надпис „Природен парк Странджа“ с информация за пътеки и обекти решихме да продължим по маршрут Зелен коридор. Той е свързан със събитията от Илинденско-Преображенското въстание и един от 100 национални обекта – Петрова нива. Разгледахме Паметника на преобразенците, музея ,старият параклис и новата църква и се порадвахме отвисоко на река Велека.
 
Бяхме и до селата Стоилово и Младежко, те са на около 50 км от Бургас. Малки паянтави къщички, скромна църква и нови параклиси – това е Стоилово. Разположено е нависоко с красива панорама към Босненското било и местността Петрова нива. Селото е считано за едно от най-старите селища в Странджа и носи името на дядо Стоил и рода му, който пръв се заселил в него. Селото е известно с майстори кошничари, който е единственият жив занаят в Странджа. Ние не успяхме да видим майсторлъка, защото хората излизали само в определени дни. Църквата на село Стоилово е запазила няколко стари икони,а олтарните двери датират от 17 век.

река МладежкаСело Младежко е с около 29 жители,разположено близо до изворите на река Младежка. Тук има карстов извор със студена вода, който лекува болести на нервната система и сърдечносъдови заболявания. Това е единственото място в Странджа, в което видяхме много, ама наистина много боклуци, събрани на едно място и хората нехаеха от това, бяха си разположили палатките и увеличаваха количеството. Преодоляхме миризмите и стигнахме до реката и пещерите, наречени Леярниците. Живописно е, но ръката на несъвестния турист е оставил и тук следи, пещерите са занемарени и отново боклуци….

Решихме да оставим Странджа,  която ни показа красива природа, малки населени места и хора, които се опитват да запазят своето културно наследство и да продължим към Родопите…. в друг пътепис.

 
Автор: Надя Цанова, Razhodka.com.
 
 

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
skyvision

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

С ДЕЦА НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Малко са европейските градове (да не говорим за европейските столици), които разполагат с такъв природен феномен, като София – красива и висока планина в непосредствена близост. И наистина, Витоша е известна и се... продължава>