You are here:   Начало Туризъм Европа МОСКВА НА ТИХИТЕ МАЛКИ УЛИЧКИ

МОСКВА НА ТИХИТЕ МАЛКИ УЛИЧКИ

Московските улички сякаш водят свой собствен живот.	Московските улички сякаш водят свой собствен животКогато най-накрая излезете от станция "Охотный ряд" на красивото, но обикновено доста претъпкано московско метро, първата ви реакция най-вероятно ще бъде въздишка на облекчение. Тя обаче много скоро ще бъде заменена от доволна усмивка - озовали сте се в самия център на Москва. Пред вас се разстила известната "Тверская улица", а зад гърба ви се намират Кремъл, Червеният площад и разположената до тях Александровска градина.
Ако сте турист или "гост на столицата", както се казва тук на по-официален език, най-вероятно ще изберете да потънете зад кремълските стени, носени от потока ваши съмишленици, дошли от всички краища на света. Решавате обаче да оставите храма с разноцветните куполи "Василий Блажени" и мавзолея на Ленин и тръгвате по просторната и изпълнена с всевъзможни бутици "Тверская".

Запленени от светлините, шума и самите мащаби на тази улица с осем платна, вие навярно съвсем скоро ще се озовете първо пред грандиозния хотел "Национал", после пред статуята на основателя на града Юрий Долгорукий, а сетне и в другия й край, където се намира площадът на поета Александър Пушкин. Тук обаче се крие основната разлика между гостите и жителите на руската столица - московчаните няма да изберат оживените булеварди и площади за приятна разходка, а ще потънат в тихите малки улички в самото сърце на града. Скрити от очите на любопитните (и липсващи в повечето туристически пътеводители), те ви отвеждат в един паралелен свят на изящни сгради с многовековна история, старинни църкви и тук-таме малки градинки.
   
За да се впуснете в подобно пътешествие, най-често е достатъчно просто да свиете по някоя от уличките, разпръснати от двете страни на булевардите. И така, завивате надясно във втората пресечка на "Тверская"  след станция "Охотный ряд" и веднага се озовавате в началото на миналия век. Това е "Камергерската пряка" ("Камергерский переулок"), в началото на която е статуята на искрено обичания от повечето руснаци писател Антон Чехов. След десетина метра виждате стройната сграда на театъра МХАТ "Чехов" с прочутото пано "Жената-вълна" над входа. Театърът сякаш задава тон за всичко останало на уличката - пейките и фенерите от ковано желязо са с характерните извити линии на стила ар нуво от началото на ХХ в. Макар на пръв поглед да изглежда предназначена единствено за интелектуалци (освен театъра друга забележителност на "Камергерската пряка" в миналото винаги са били книжарниците), уличката всъщност е любимо място на младежта. Особено през лятото тя изпълва не само всички пейки тук, но и многобройните масички пред разнообразните, но недотам евтини кафенета.
   
В другия си край "Камергерската пряка" се опира в ул. "Большая дмитровка" - завийте наляво по нея и след 500 м пред вас ще се появи една също толкова чаровна уличка - "Столешников переулок". За разлика от "улицата на Чехов" тази пресечка, която е известна и просто като "Столешники", сякаш е предназначена само за разходки - тук няма къде да приседнете, но затова пък от двете страни ви обграждат елегантни сгради от XVIII и XIX в., първите етажи на повечето от които са скъпи бутици, достъпни за малцина. Невинаги обаче е било така - в съветски времена тук е бил един от най-добрите сладкарски магазини в Москва, а наблизо е бил разположен и прочутият винен магазин с почти двувековна история. Днес в някои от безистените на уличката можете да намерите скрити уютни кафенета с напълно "демократични" - т.е. достъпни цени. Най-прочуто е   кафене "Гогол",  чийто двор през лятото е изпълнен от десетки масички, а през зимата - с ледена пързалка за посетителите.
   
Ако завиете надясно след "Столешники", ще се озовете по средата на оживената търговска улица "Петровка", която е и една от най-старите в Москва. Днес от двете й страни се точат редици от най-различни магазини, над които се извисява престижният търговски център "Петровский пасаж". Построен още в началото на миналия век като серия от успоредни галерии или пасажи, за московчани той днес е емблематичен не само с изяществото си, но и с баснословните цени на бутиците си. Малцина обаче знаят, че на негово място преди Втората световна война за известно време се е намирало проектантското бюро "Дирижабълстрой", конструиращо гигантските машини, които е трябвало да променят из основи руския въздушен транспорт. В другия си край улицата е далеч не толкова светска, за което свидетелстват куполите на Високопетровския манастир от XIV в., дал името й.
   
За повечето московчани крайната цел на разходките им из центъра на града най-често стават различните паркове, градинки и т.нар. бульвары - ивици от зеленина и пейки между платната на някой голям булевард, където да си отдъхнат от каменния облик на Москва. Ако продължите наляво по "Петровка", ще стигнете именно до такова място - любимата на всички градина "Ермитаж". Преди това обаче може да пообиколите и някои съседни улици, които образуват един от най-елитните квартали на столицата за всички времена. За целта завийте по "Петровка" надясно и не след дълго ще стигнете до стръмната улица "Кузнецкий мост". 
   
Мост тук действително е имало, но само до XIX в., когато протичащата по тези места река Неглинка е била скрита в подземни тръби. Днес улицата с калдъръмена настилка и сгради с тъмни фасади и старинни семейни гербове по тях гъмжи от народ, но малко по-нагоре по нея ще можете отново да се озовете сред тишина и спокойствие, като завиете наляво по ул. "Рождественка". В миналото известна като "Църковната улица", с времето "Рождественка" се е превърнала по-скоро в "Университетска". Основното население тук са сновящите насам-натам с огромни папки под мишница студенти от архитектурния университет МАРХИ, заемащ централно място на улицата.
Зад университета изниква мъничката и доста стръмна "Сандуновска пресечка", чиято единствена забележителност са  Сандуновските бани.   Няма как да ги подминете, тъй като пред тях обикновено стоят подозрително облечени мъже, които продават брезови метли за традиционната руска баня. От другия край на пряката е "Неглинная улица", която пресичате, за да стигнете отново на "Петровка".
  

ермитажа

Време е за заслужена почивка и затова тръгвате  наляво по "Петровка" към градината "Ермитаж".  Според самите московчани, попаднете ли веднъж тук, можете спокойно да не излизате извън изящната ограда на градината цял ден, защото надали има друго място в града, в което да са концентрирани толкова много и най-различни развлечения. Въпреки сравнително малките му размери (по-малко от 1 кв.км), в "Ермитаж" сякаш има всичко - три театъра ("Новая опера", "Сфера" и "Ермитаж"), лятна сцена, Клуб на чайната култура и всевъзможни ресторанти и кафенета, които сякаш никнат зад всеки ъгъл. Не липсват и тихи ъгълчета за отмора, както и фонтани, алеи с пейки и поляни, които почти винаги са препълнени от стоящи, седящи и лежащи младежи с бира в ръка. Идеалното време за посещение на "Ермитаж" обаче са топлите месеци - тогава в градината се провеждат най-различни музикални, театрални и танцови фестивали, а през летните вечери под открито небе свирят джазови музиканти от цялата страна.   

Автор: Дария Манова, Елена Бейлина

 

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

НА СКИ С ДЯДО КОЛЕДА

Заговорим ли за зима, сняг, ски, почти винаги в нашето въображение изплува образа на коледните и новогодишни празници. В главата ни се появяват елени, шейни, топлината пред камината и прехвърчащите снежинки навън. Но... продължава>