You are here:   Начало Туризъм Еко и селски туризъм КОПИЛОВЦИ И КОПРЕНСКАТА ЕКОПЪТЕКА

КОПИЛОВЦИ И КОПРЕНСКАТА ЕКОПЪТЕКА

Красотата на Копренската екопътекаОтново стегнахме раниците. Този път за село Копиловци – Северозападна Бълагрия, за да навестим отново Копренската екопътека. От София разстоянието е около 130 км, което предположи и тръгването ни „с първи петли”, за да се насладим изцяло на селото, пътеката, а и ако може да избегнем ходенето по жегите. Бяхме напълно готови за 5 часовия преход.

Копиловци е типично планинско село. В миналото близостта на планината, която винаги е могла да скрие и запази хората, добрите условия за живот и рудниците със скъпи метали, които дават препитание, са привличали заселници. Докато си говорехме за това, вече в самото село, попаднахме на местен „гид”, който се представи като дядо Ваньо. Той ни разказа много интересни истории, които и не бяхме чували.

Гледка от планината към село КопиловциОказва се, че населено място тук имало от почти хилядолетие преди Новата ера. Дядо Иван ни разказа, как в местността Алдинци намерили и тракийска могила, а наблизо и храм. Според местните вярвания, крепостите в региона не са римско дело, а тракийско. Някои теории на учените потвърждава думите на сладкодумния разказвач – според тях римляните са заварили в тези земи развитата тракийска култура и само са разширили съществуващите владения.

Историята пише, че римляните са установили своята власт на територията на днешна Северозападна България след 29 г. пр. н. е., а първото системно укрепяване на Мизия — Дунавската равнина, включително и селищата в земите от Искър до Тимок, станало при властването на император Траян (97—117). Римска крепост се е издигала на 4-5 км югозападно от селото, позната днес на местните жители под името Градишки камък. Останки от крепостни укрепления — зидове и др., личат и по височината Алдинци в землището на Копиловци.

Археолозите в землището на с. Копиловци са намерили римски фибули, римски монети - медни и сребърни. Самата чешма в центъра на селото, също е римско дело, градена през I—II в., известна като Латинската чешма.
 
Историята обаче продължава с появяването на българите. През VI—VII в. те завладели и населили териториите. Така започнал нов етап в развитието на селищата в Северозападна България и в Чипровския край.

Църквата до КопиловциИма частични сведения, че около XIII в. по тези места се заселват и сакси - немски рудари. Известно е, че и през средновековието те са били специалисти по изграждането на мините и добиването на рудите. Саксите допринесли много за развитието на рударството в Чипровския край. Силно е било и религиозното им влияние, което заедно с това на дубровнишките търговци и с други фактори е допринесло за закрепването, макар и в сравнително ограничен мащаб, на католицизма в тези краища в продължение на няколко века.

Други източници сочат за албански заселници към средата на XVII в. Копиловци, но те служели в черквата на избраният от българите за основен език – църковен славянски.

Разбира се, Османското владичество не щади и тази част от България - прииждащите от Мала Азия османски заселници са описани открая на XIV в. Историците подозират, че идеята на тяхното заселване е била завземането на рудниците. По време на османското владичество с. Копиловци е било свързано с Чипровци в една административна единица. На населението е бил наложен висок данъчен режим които с течение на годините постоянно се увеличавал. Това влошавало положението на българите в района и било една от причините за Чипровското въстание през 1688 г. След потушаването на въстанието селището е било разорено и разграбено.

Но селото отново е заселено в началото на 18 век. Църквата в селото е построена през 1869 година. До нас са достигнали сведения за учебно-просветното дело и в Копиловци. Още през 1647 г. тук съществувало католическо училище. По-късно в него учителствал Иван Деянович от Чипровци, който според един документ от 1697 г. е имал над 130 ученика.

Едно от многобройните мостчета по пътекатаСлед просветната лекция, е време да се отправим към това, за което сме дошли – екопътека Копрен. Маршрутът води под връх Копрен, в западната част на Стара Планина. Връх Копрен се извисява на надморска височина от 2119 м. Денивелацията на пътеката е 400 м, като най-ниската точка е 950 м н.в., а най-високата – 1350 м н.в. Заобикалящата природа впечатлява със своята планинска уникалност. Тук могат да се видят вековни гори, а по поляните е избуял здравец, между чиито листенца се крият и горски плодове. Общата дължина на маршрута е около 20 км, като част от него минава съвсем близко до сръбската граница. Пътеката минава покрай водопадите Дуршин скок и Воден скок.

Водопадът Дуршин скокПървия етап от пътека е в много добро състояние. Не срещнахме абсолютно никакви трудности с маркировката и всички съоръжения са поддържани. Замисълът на маршрута наистина е много добър – по пътя се пресича реката няколко пъти и се минава над няколко много красиви водопади. Този етап свършва на обширна поляна в подножието на връх Трите Чуки.

За съжаление, вторият етап от пътеката е в много лошо състояние. Почти всички мостове, стълби и парапети са разрушени. На няколко места се налага слизане по вертикални стени с дължина около 3-5 метра. В един момент трябваше да пресечем водопад в непосредствена близост до ръба по който се стича водата. Камъните са много и хлъзгави. Там трябва да се преминава с особено внимание. Наложи се да заобиколим почти всички стълби, с изключение на една, която преминава през скален тунел. Минаването е малко-по сложно но с достатъчно внимание не е проблем.

Затова, ако сте с малки деца, не сте добре екипирани или подготвени, моя съвет е да не се минава през втората част на маршрута, докато не бъде поправен и достъпен. Ако, въпреки всичко, искате да минете по цялата пътека, но искате и сигурност, заемете планински водач – той познава района и можете да избегнете много главоболия. Със сигурност няма да съжалявате, ако посетите това място!

GPS координати: E 22° 54' 50.65"; N 43° 19' 52.22"
*координатите са пресметнати по зададени базови данни и не претендират за абсолютна точност
{googleMaps lat=43.331171563 long=22.914068699 zoom=9 lang=bg}
За повече дестинации с информация тук.

Автор: Деян Николов

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ЕМЕНСКИЯТ КАНЬОН - ЗА ЕДИН СВОБОДЕН ДЕН...

Еменският каньон отдавна беше в мият списък с места за посещения. Още повече, че мястото е в центъра на България, само на 20 км от Търново, или ако идваме по магистрала Хемус от София, отбиването е едва 5 км. Туристите... продължава>