You are here:   Начало Туризъм България ПИРИН – ЗАБУЛЕН В СКАЗАНИЯ И ЛЕГЕНДИ

ПИРИН – ЗАБУЛЕН В СКАЗАНИЯ И ЛЕГЕНДИ

Величественият ПиринЗа да опознае човек една планина, не е нужно само да я „обходи”, а да се потопи и в народните сказания, да се потопи в приказките и да разбере малко повече за нея. Останах много изненадан, че за Пирин легендите са много и затова ще споделя най-известните от тях. Най-популярната между всички е тази за Рила и Пирин. Разказа ми я местен човек от Пасарел...

„…Планината, що виждаш сега, нашата Рила планина, някога била жена. Думали я Рилка. Тя се оженила за момък от горните земи. Той се думал Пирин..." Легендата разказва за любовта между двамата – толкова голяма, че младите се оженили против волята на Рилкините родители. Те не давали единствената си дъщеря на Пирин, защото не знаели кой е, откъде е, чий син е, какъв занаят има и с какво ще изкарва прехраната на бъдещото семейство. …„Рилка била много красива и работна мома, а инак - луда глава - каквото й се поревне - това правела, не слушала ни баща, ни майка.” Оженили се двамата луди-млади без сватове, без сватба, без песни и свирки и без родителска благословия. Оженили се и избягали далеч от хората, заселили се в едно високо и пусто място. След време им се родили две деца - момче и момиче. Кръстили ги Искър и Места - дотогава никой не бил чувал такива имена.

Красивата РилаБащата ходел на лов, а майката гледала къщата и децата. Двете планинчета били буйни и палави деца. По цял ден се борели, карали и биели, вдигали олелия до небето. Рилка се оплаквала на Пирин – молела го той да се заеме с децата, да ги укроти с бащина дума и мъжка ръка. Ала Пирин, мъжка му работа, не слушал оплакванията на Рилка. Неговата грижа била да донесе храна и дрехи за челядта си, а как живее тази челяд, какво прави без него - това било грижа и занимание за майката. Един ден, обаче, братът и сестрата се скарали, надумали си тежки думи, дори се сбили. Майката вдигнала ръце да ги възпре и в мъката си през сълзи проклела: „ Да даде господ да се разделите и никога вече да не се видите, нито пък да се срещнете. От вас хората да се плашат и да бягат, с гадини, с риби и жаби да живеете, с тях да другарувате. Дано и аз се вкаменя, та дума да не продумам, глас да не вдигна да ви повикам, обич и милост да нямам към вас, които съм родила и откъснала от сърцето си. Дърветата да ми станат рожби, снагата ми на земя и камък да се стори, сълзите, с които оплаквам сега живота си, извори да станат и от тях реки и потоци да се ройнат, сладостта им за чудо и приказ да бъде. О, дай Боже, ако те има някъде по небето или по земята, и Пирин да се вкамени и да стане като мене, та да не му се присмиват хората, че е баща на такива буйни и проклети деца.

Буйният Искър, проправил си път и през Стара ПланинаОще не издумала Рилка тежката клетва и във висинето се явила силна светкавица. Тя разсекла като огнен камшик небето, чул се страшен гръм и в миг тя се претворила на планина - такава, каквато я виждаме и сега. По същото време Пирин, който бил далеч някъде на лов, както стоял, така се вкаменил и той се превърнал в планина - Пирин планина. А двете им деца станали реки. Момичето Места било по-кротко от брат си, повело водите си полека, кротичко надолу из планината, а момчето - Искър, буен като млад необязден кон, се юрнал напред, пресякъл планината, спуснал се стремглаво надолу в полето и като нямало къде да свърти водите си, а те наедрявали и се усилвали от майчините сълзи, той ги повел към Балкана, проправил си път и се слял с водите на Дунав - буен и неудържим като него.

Оттогава той не е чул нищо за сестра си и Места не чула дума за Искър. Майка им, като всяка майка, ги гледа до някое време, а после ги губи от погледа си. Пирин никога не вижда Искър и постоянно тъгува за мъжката си рожба. Затова тая негова страна, която гледа към Софийското поле, винаги е тъмна и зелена, рядко я огрява слънце. Дургата страна по-често спира топъл бащински поглед на Места и тогава се разведря изпълнената му с обич душа, усмихва се, разхубавява се и мами хората към себе си, та и те да погледат от височината хубавата му дъщеря и да й се порадват заедно с него.

Легенда за Даутов връх
Това е пиринският връх, за който се разказват най-много легенди. Най-известна от тях е легендата за трагедията, разиграла се в подножието на върха. Историята отново е за млади влюбени – този път за героите са Лейла и Мито. …”Разложката Омерагова красавица Лейла пожелала да даде ръка на бащиния си чирак Мито. Поставила му условие за да изпита неговата сила и смелост в своята любов към красивата туркиня. Мито трябвало да изнесе момата на ръце от езерото до върха без почивка…” Младежът не се двоумил. Веднага приел предложението на чорбаджията си Омер ага. Но чорбаджията изпратил двама свои слуги да съблюдават дали влюбеният Мито ще се справи наистина И до ден днешен на Даутов връх ту е ветровито, ту изненадващо пада мъглас предизвикателството. Така Лейла, Мито и изпратените слуги тръгнали към върха. Влюбените се вглеждали във всяко пиринско цвете, вслушвали се в песните на птиците, радвали се на планинските красоти и един друг гальовно се поглеждали. Пиян от щастие, Мито се забързал нагоре. Някъде по средата на пътя, обаче, той почувствал умора - всяка крачка ставала все по-трудна. Тогава ги видял вятъра – той силно завидял на двамата млади и задухал толкова силно, че пуснал гъста мъгла. Мито се заблудил и се отклонил от пътя. Капнал от умора, той се спънал в един камък, изпуснал хубавицата от ръцете си и двамата се търкулнали от отвесния скат и изчезнали в мъглата. Двамата слуги- съгледвачи викали, викали земя и небе на помощ, но останали нечути. Търсили ги ден и нощ и като не ги намерили, върнали се и разказали за случилото се. Зашепнало се между хората, че влюбените Лейла и Мито, прегърнати до забрава, са загинали от "дуене на ветере". И до ден днешен на този връх духа силния вятър, който може да завиди на лудите и влюбените млади глави. Оттам дошло и името на върха - Дуутов или Даутов връх.

Легенда за Джинджирица
Гъстите гори, населени от джинове, могат да се видят и днес...От край време това място се слави с непоходими гъсталаци, обиталище само на зверовете. В миналото хората смятали тези зверове за духове (джинове), защото виждали само сенките им. Обширни поляни са се простирали сред сенчестите букови гори. Там пасяли вакли стада. Една от тези поляни се отличавала от всички други със своята трева - детелина и росен смил. Тя мамела очите на всички овчари, но суеверието за лошите духове плашело пастирите – те не се решавали да вкарат там овцете си. Но един от тях се престрашил и пуснал стадото си там. Като видели другите овчари, че джиновете не излизат, сторили същото и те. А за да са сигурни, заградили поляната със синджири. Така поляната била наречена синджирица. Един ден, обаче, вълци нападнали стадата и ги разпръснали. А овчарите се уплашили и побягнали, а на най-уплашеният капата му се търкулила чак до Предела. Той цепел баирите със своите объркани викове - Джин у Синджирица и от тогава местността станала. Хората не чули ясно виковете му и чували Джинджирица. И от тогава това място нови това име.

Тези легенди за Пирин, освен че са красиви, поучителни и любопитни, ни и подсказват, че Пирин всъщност е „опасна” планина. Затова не подценявайте планината, не подценявайте предупрежденията, бъдете винаги добре подготвени, за да не се превърнете в нова легенда… 

GPS координати: E 23° 19' 59.28"; N 41° 50' 03.00" - Даутов връх
*координатите са пресметнати по зададени базови данни и не претендират за абсолютна точност
{googleMaps lat=41.834166667 long=23.333133333 zoom=9 lang=bg}
За повече дестинации с информация тук.

Автор: Даниел Пейчев

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Настаняване

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ДУХЪТ НА ДРЕВЕН МОНАХ ПАЗИ АЛАДЖА МАНАСТИР

Балконът на скалния манастир край Варна Аладжа манастир опасно се накланя към пропастта. Терасата, по която дневно преминават над 1000 туристи и варненци, за да видят енергийния център на България, е проектирана някога... продължава>