You are here:   Начало Туризъм България АКО СТЕ НАБЛИЗО, НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ДОБРИЧ!

АКО СТЕ НАБЛИЗО, НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ДОБРИЧ!

Центърът на ДобричВ най-плодородната част на Златна Добруджа се намира един град, който много хора не познават, а именно Добрич. Чувал съм какви ли не „твърдения” за иначе красивия и подреден град – от това, че доскоро е бил село, през това че бил като Плевен, защото бил в Северна България, до това, че се намира до границата с Румъния и е един почти изоставен град с няколко хиляди души население. Вярно е, че Добрич няма такава история като Плиска, Преслав, Търново, Пловдив, Русе, София и мн. др. Но за сметка на това, определено ще изненада голяма част от хората, които за пръв път го посещават.

За да разсеем митовете и легендите, започваме с историята на града. Най-старите археологически Паметникът на кан Аспарух в градаостанки на територията на град Добрич датират от епохата на античността. През ранното средновековие тук е съществувало за кратко време неукрепено старобългарско селище. Все пак „прабългарите” са отвоювали първо тази територия от византийците и някъде тук кан Аспарух е забил меча си с прословутите думи „Тук ще бъде България!”. Далеч от този патриотизъм, сегашният град възниква едва през ХVІ век под името Хаджиоглу пазарджик. Историческите сведения твърдят, че богатия търговец Хаджиоглу е основал селището на пътя между Османската империя и „Заддунавските земи” с чисто „пазарен интерес”. В тези сведения, при основаване на селището, Хаджиоглу пазарджик е записан като малко село с 14 домакинства. Само след четвърт век в документите селото присъства вече като град, а след още половин столетие и като център на обширна каза (областен център в границите на Османската Империя). Добрич бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център. А през ХІХ в. се прочува и със своя ежегоден панаир, който привлича търговци от всички краища на империята.

Етнографският комплекс Стария ДобричНа 27 януари 1878 г. Хаджиоглу пазарджик е освободен от османско владичество. Гражданите обаче не харесват турското име на населеното си място и през 1882 г. градът е преименуван на Добрич - на името на българския владетел Добротица, управлявал Добруджанското деспотство.

През епохата на Новото време градът запазва значението си на административен, стопански и културен център на Южна Добруджа.

По време на румънското владичество (1913-1916 и 1919-1940 г.) той е един от центровете на националноосвободителните борби на добруджанци. Не случайно, по време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916 г., тук се водят тридневните кръвопролитни сражения за отбраната на града, останали в българската история като Добричката епопея.

С подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се възвръща към България. На 25 септември българските войски влизат в града и затова този ден е обявен за официален празник на Добрич.

Индустриалната зона на градаСлед идването на „новото управление”, освен че запазва статуквото си на селскостопански център, градът е подложен на „индустриализация” и преименуване (град Толбухин). Геният на комунистическите дейци създава няколко безсмислени завода тук, разположени (характерно за онова време) на най-неподходящото място, така че се обгазява целия град. Освен това, на територията на града е създадена и стратегическата за времето на Студената война военна авиобаза със разузнавателна насоченост. След краха на комунистическия строй, обаче, безсмислието дава своето отражение – безпринципните заводи фалират или са фалирани, военната база е закрита, а семействата, доскоро заети в тях, в продължение на дълги години остават без работа.

Местното население веднага си връща желаното име Добрич и от този момент нататък градът започва да възвръща славното си минало на житницата на България, а занаятите отново се възраждат. Туризмът в областта преживява истински бум, особено след влизането на страната ни в ЕС – на територията на област Добрич са познатите ни Албена, Балчик, Каварна, Шабла (до всички от които, учудващо разстоянието по права линия е между 30 и 35 км). Градът продължава и друга част от историята си – ежегодно се организират панаири, най-големият от които Селскостопанския, в дните около празника на града.

Градът днес предлага на своите посетители куп интересни забележителности.

Историчекси музей - ДобричИсторическият музей запознава туристите с културно-историческото наследство на Добруджа - един от кръстопътищата на цивилизациите, съчетал в себе си характерни особености от културата на много райони в страната и на част от Югоизточна Европа. Музеят разполага общо с над 163 000 музейни експоната.

Създаден през 1953 година като научен и културно-просветен институт, музеят събира, изучава, съхранява и представя чрез експозиции паметниците на културата и образците на природата в Южна Добруджа. Отпечатва научни и популярни издания, сред които годишник “Добруджа”. От 1968 година към Исторически музей - Добрич се основава фонд “Йордан Йовков”, който през 1980 година се обособява като специализиран за литература, театрално изкуство и балет самостоятелен музей - дом-паметник с къща музей “Йордан Йовков”.


Експозициите на Историческия музей са много:
Художествената галерия в градаАрхеология на Добруджа - АЕМО "Старият Добрич", ул. "Константин Стоилов" 18
Селски и градски бит от края на ХІХ и началото на ХХ век - Етнографска къща, ул. "Ален мак" 5
Архитектурно-етнографски музей на открито "Старият Добрич" - ул. "Константин Стоилов" 18
Икони от Добруджа - Художествена галерия, ул. "България" 14
Добруджанският въпрос - възникване и развитие
Оръжие от ново и най-ново време - Музей нова и най-нова история, ул. "3 Март"
Къща-музей "Йордан Йовков" - ул."Майор Векилски" 18
Дом-паметник "Йордан Йовков" - ул. "Ген. Гурко" 4
Къща-музей "Адриана Будевска" - ул."В. Левски" 56
Мемориален комплекс "Военно гробище"- бул. "25 септември" 53

Къща музей ЙовковДруго място, което може да посетите в града е „Етнографската къща” – една от най-интересните възрожденски сгради, запазени в град Добрич. Построена е през 1860-1861 г., реставрирана през 1970 г. Обявена е за архитектурен паметник на културата. В помещенията й е подредена експозиция  “Добруджански народен бит и старинни български накити”. Колекциите от красиви добруджански тъкани и оригинални носии и накити са шедьоври на народното изкуство.

Добрич се гордее и с експозицията в Иконната зала в Художествената галерия. Включени са реликви, част от националното иконно богатство, отразяващи високия художествен вкус и живописната дарба на българските зографи.

Храм Св. ГеоргиПопаднали в центъра на града, можете да посетите и Храм “Свети Георги”. Построен е през 1843 г. По време на Кримската война (1853-1856 г.) е опожарен, но веднага след това, през 1868 г е възстановен. Църквата притежава богат и сложно изработен иконостас. Много от иконите са рисувани от дебърския иконописец Козма Блажетов.

Когато стане дума за Добруджа и литература, веднага в съзнанието изплува бялата лястовица на българските писатели – Йовков. Дом-паметник “Йордан Йовков” и къща музей “Йордан Йовков” са изцяло посветени на класика. От особен интерес за туристите е забележителната художествена творба на Стоимен Стоилов в дом-паметника - “В света на Йовковите герои”- рисувана керамика. А по повод 30-годишнината на Съюза на архитектите в България сградата на дом-паметник “Йордан Йовков” е отличена с най-високото архитектурно отличие - “Архскар”, за проектантска работа (А. Стоянов, П. Ганчев, А. Коев, Г. Михайлов).

Часовниковата кула в Етнографския комплексНе трябва да забравяте да разгледате и Архитектурно-етнографски музей на открито “Стария Добрич”. В запазената и реставрирана стара част на града може да видите архитектурата, бита и стопанското минало на град Добрич от края на ХІХ и началото на ХХ век. А местните дюкянчета и работилници все още работят и съхраняват и развиват  традиционните добруджански занаяти, бит и култура.

Гостите на комплекса имат възможност да се запознаят с производствения процес на традиционни български занаяти - терзийство, плетачество, дървостругарство, златарство и др. На територията му действат геврекчийница, бозаджийница, кафене. Атрактивна за гостите е възможността да участват в направата на керамични изделия - битова и декоративна керамика, да посетят кафенето и да опитат традиционното бяло сладко, бозата и виното с изключителни вкусови качества.

А ако се почувствате уморени, можете да се разходите в един от най-големите градски паркове в България – Св. Георги.

GPS координати: E 27° 49' 38.07"; N 43° 34' 08.48"
*координатите са пресметнати по зададени базови данни и не претендират за абсолютна точност
{googleMaps lat=43.569022 long=27.827242 zoom=9 lang=bg}
За повече дестинации с информация тук.

Автор: Даниел Пейчев

 

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

СОФИЯНЦИ СМЕНЯТ ЧЕРНО С БЯЛО МОРЕ

Българските туристи са най-добрата антикризисна защита за курортните селища по крайбрежието на разположения в Северна Гърция троен полуостров Халкидики. По време на четирите почивни дни за Гергьовден (6-9 май)... продължава>