You are here:   Начало Туризъм България АКО СТЕ НАБЛИЗО, НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ДОБРИЧ!

АКО СТЕ НАБЛИЗО, НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ДОБРИЧ!

Центърът на ДобричВ най-плодородната част на Златна Добруджа се намира един град, който много хора не познават, а именно Добрич. Чувал съм какви ли не „твърдения” за иначе красивия и подреден град – от това, че доскоро е бил село, през това че бил като Плевен, защото бил в Северна България, до това, че се намира до границата с Румъния и е един почти изоставен град с няколко хиляди души население. Вярно е, че Добрич няма такава история като Плиска, Преслав, Търново, Пловдив, Русе, София и мн. др. Но за сметка на това, определено ще изненада голяма част от хората, които за пръв път го посещават.

За да разсеем митовете и легендите, започваме с историята на града. Най-старите археологически Паметникът на кан Аспарух в градаостанки на територията на град Добрич датират от епохата на античността. През ранното средновековие тук е съществувало за кратко време неукрепено старобългарско селище. Все пак „прабългарите” са отвоювали първо тази територия от византийците и някъде тук кан Аспарух е забил меча си с прословутите думи „Тук ще бъде България!”. Далеч от този патриотизъм, сегашният град възниква едва през ХVІ век под името Хаджиоглу пазарджик. Историческите сведения твърдят, че богатия търговец Хаджиоглу е основал селището на пътя между Османската империя и „Заддунавските земи” с чисто „пазарен интерес”. В тези сведения, при основаване на селището, Хаджиоглу пазарджик е записан като малко село с 14 домакинства. Само след четвърт век в документите селото присъства вече като град, а след още половин столетие и като център на обширна каза (областен център в границите на Османската Империя). Добрич бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център. А през ХІХ в. се прочува и със своя ежегоден панаир, който привлича търговци от всички краища на империята.

Етнографският комплекс Стария ДобричНа 27 януари 1878 г. Хаджиоглу пазарджик е освободен от османско владичество. Гражданите обаче не харесват турското име на населеното си място и през 1882 г. градът е преименуван на Добрич - на името на българския владетел Добротица, управлявал Добруджанското деспотство.

През епохата на Новото време градът запазва значението си на административен, стопански и културен център на Южна Добруджа.

По време на румънското владичество (1913-1916 и 1919-1940 г.) той е един от центровете на националноосвободителните борби на добруджанци. Не случайно, по време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916 г., тук се водят тридневните кръвопролитни сражения за отбраната на града, останали в българската история като Добричката епопея.

С подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се възвръща към България. На 25 септември българските войски влизат в града и затова този ден е обявен за официален празник на Добрич.

Индустриалната зона на градаСлед идването на „новото управление”, освен че запазва статуквото си на селскостопански център, градът е подложен на „индустриализация” и преименуване (град Толбухин). Геният на комунистическите дейци създава няколко безсмислени завода тук, разположени (характерно за онова време) на най-неподходящото място, така че се обгазява целия град. Освен това, на територията на града е създадена и стратегическата за времето на Студената война военна авиобаза със разузнавателна насоченост. След краха на комунистическия строй, обаче, безсмислието дава своето отражение – безпринципните заводи фалират или са фалирани, военната база е закрита, а семействата, доскоро заети в тях, в продължение на дълги години остават без работа.

Местното население веднага си връща желаното име Добрич и от този момент нататък градът започва да възвръща славното си минало на житницата на България, а занаятите отново се възраждат. Туризмът в областта преживява истински бум, особено след влизането на страната ни в ЕС – на територията на област Добрич са познатите ни Албена, Балчик, Каварна, Шабла (до всички от които, учудващо разстоянието по права линия е между 30 и 35 км). Градът продължава и друга част от историята си – ежегодно се организират панаири, най-големият от които Селскостопанския, в дните около празника на града.

Градът днес предлага на своите посетители куп интересни забележителности.

Историчекси музей - ДобричИсторическият музей запознава туристите с културно-историческото наследство на Добруджа - един от кръстопътищата на цивилизациите, съчетал в себе си характерни особености от културата на много райони в страната и на част от Югоизточна Европа. Музеят разполага общо с над 163 000 музейни експоната.

Създаден през 1953 година като научен и културно-просветен институт, музеят събира, изучава, съхранява и представя чрез експозиции паметниците на културата и образците на природата в Южна Добруджа. Отпечатва научни и популярни издания, сред които годишник “Добруджа”. От 1968 година към Исторически музей - Добрич се основава фонд “Йордан Йовков”, който през 1980 година се обособява като специализиран за литература, театрално изкуство и балет самостоятелен музей - дом-паметник с къща музей “Йордан Йовков”.


Експозициите на Историческия музей са много:
Художествената галерия в градаАрхеология на Добруджа - АЕМО "Старият Добрич", ул. "Константин Стоилов" 18
Селски и градски бит от края на ХІХ и началото на ХХ век - Етнографска къща, ул. "Ален мак" 5
Архитектурно-етнографски музей на открито "Старият Добрич" - ул. "Константин Стоилов" 18
Икони от Добруджа - Художествена галерия, ул. "България" 14
Добруджанският въпрос - възникване и развитие
Оръжие от ново и най-ново време - Музей нова и най-нова история, ул. "3 Март"
Къща-музей "Йордан Йовков" - ул."Майор Векилски" 18
Дом-паметник "Йордан Йовков" - ул. "Ген. Гурко" 4
Къща-музей "Адриана Будевска" - ул."В. Левски" 56
Мемориален комплекс "Военно гробище"- бул. "25 септември" 53

Къща музей ЙовковДруго място, което може да посетите в града е „Етнографската къща” – една от най-интересните възрожденски сгради, запазени в град Добрич. Построена е през 1860-1861 г., реставрирана през 1970 г. Обявена е за архитектурен паметник на културата. В помещенията й е подредена експозиция  “Добруджански народен бит и старинни български накити”. Колекциите от красиви добруджански тъкани и оригинални носии и накити са шедьоври на народното изкуство.

Добрич се гордее и с експозицията в Иконната зала в Художествената галерия. Включени са реликви, част от националното иконно богатство, отразяващи високия художествен вкус и живописната дарба на българските зографи.

Храм Св. ГеоргиПопаднали в центъра на града, можете да посетите и Храм “Свети Георги”. Построен е през 1843 г. По време на Кримската война (1853-1856 г.) е опожарен, но веднага след това, през 1868 г е възстановен. Църквата притежава богат и сложно изработен иконостас. Много от иконите са рисувани от дебърския иконописец Козма Блажетов.

Когато стане дума за Добруджа и литература, веднага в съзнанието изплува бялата лястовица на българските писатели – Йовков. Дом-паметник “Йордан Йовков” и къща музей “Йордан Йовков” са изцяло посветени на класика. От особен интерес за туристите е забележителната художествена творба на Стоимен Стоилов в дом-паметника - “В света на Йовковите герои”- рисувана керамика. А по повод 30-годишнината на Съюза на архитектите в България сградата на дом-паметник “Йордан Йовков” е отличена с най-високото архитектурно отличие - “Архскар”, за проектантска работа (А. Стоянов, П. Ганчев, А. Коев, Г. Михайлов).

Часовниковата кула в Етнографския комплексНе трябва да забравяте да разгледате и Архитектурно-етнографски музей на открито “Стария Добрич”. В запазената и реставрирана стара част на града може да видите архитектурата, бита и стопанското минало на град Добрич от края на ХІХ и началото на ХХ век. А местните дюкянчета и работилници все още работят и съхраняват и развиват  традиционните добруджански занаяти, бит и култура.

Гостите на комплекса имат възможност да се запознаят с производствения процес на традиционни български занаяти - терзийство, плетачество, дървостругарство, златарство и др. На територията му действат геврекчийница, бозаджийница, кафене. Атрактивна за гостите е възможността да участват в направата на керамични изделия - битова и декоративна керамика, да посетят кафенето и да опитат традиционното бяло сладко, бозата и виното с изключителни вкусови качества.

А ако се почувствате уморени, можете да се разходите в един от най-големите градски паркове в България – Св. Георги.

GPS координати: E 27° 49' 38.07"; N 43° 34' 08.48"
*координатите са пресметнати по зададени базови данни и не претендират за абсолютна точност
{googleMaps lat=43.569022 long=27.827242 zoom=9 lang=bg}
За повече дестинации с информация тук.

Автор: Даниел Пейчев

 

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
skyvision

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ОЖИВЯЛАТА ИСТОРИЯ НА ВИШОВГРАД

Село Вишовград е уникално място, населявано от самодиви и сенките на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Богатата история блика от 30-те чешми и от всяко кътче в околността. Тук е романтичната среща на тучната снага на... продължава>