You are here:   Начало Коментар Коментар КАКВО Е ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ

КАКВО Е ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ

Вторник, 10 Март 2015 17:58 Коментари, анализи, интервюта
Печат ПДФ

За да се насладим на природни, исторически и религиозни хубости в безспорно красивата ни родина, занапред ще трябва да плащаме билетче. Това стана ясно преди дни от министъра на туризма Николина Ангелкова.
Вече 160 от общо 264-те общини в държавата са обявили, че само на тяхната площ има близо 2250 туристически атракции. Останалите над сто кметства пък не бързат и още обмислят какво да включат в своите списъци.

Не става ясно обаче администраторите какво смятат за „туристическа атракция“ - манастирите ли, природните феномени ли, или всичко това и още други забележителности. Впрочем и досега достъпът до някои от тях се заплащаше, а и някои помнят онези книжки със стоте национални обекта...

Дума да няма, че любознателните туристи, които не са отишли сред природата само за да се наядат, напият и да изхвърлят отпадъците където заварят, на драго сърце ще плащат въпросната такса. Защото е ясно, че за да можем да привличаме наши и чужди посетители, важните ни обекти - природни, исторически, религиозни, трябва да се поддържат добре. На чиновнически език това се превежда като „социализация“ на въпросните туристически забележителности. След подобни разяснения обаче най-логичният въпрос, който се поражда, е - за какво точно ще плащаме? Защото се оказва, че от посочената по-горе бройка на „туристическите атракциони“ над 400 са с неустановена и недоказана собственост.

До други 250 пък няма инфраструктурен достъп за общ наш срам, защото все пак живеем в XXI век. И отговорността за тази безхаберност носят и безбройните представители на кметските и общинските власти по места, които избираме на всеки четири години. Те биха могли не само да намерят пари за пътищата, но и да направят така, че да стопанисват всички важни обекти на своите територии. Само че не го правят и това не е новина за никого извън столицата. Избирателите пък не ги притискат, не изискват от тях и това е един порочен модел на съществуване чрез кретане и кютане.

Имам щастието да съм родена в едно красиво градче - Земен, където освен великолепна природа се намират и уникалният Земенски манастир, и описаното от Иван Вазов Земенско дефиле, има и водопади, и минерални води. Дотам път има, но няма къде външен човек да преспи. Трудно ще намери и нещо читаво за ядене, както и за другите си естествени нужди... Такова е положението в много селища, където туристите има какво да видят.

Така че засега не ни остава друго, освен да продължаваме да се надяваме, че е възможно туризмът ни наистина да се превърне в индустрия, от която всички да печелим, както правят навред по света. Както и че може би следващите кметове, които хората ще си изберат, ще милеят за всичко родно.

източник: Преса, Аделина Делийска

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL