You are here:   Начало Туризъм Културен туризъм ПРИКЛЮЧЕНИЕ ДО ГРУЗИЯ И ОБРАТНО

ПРИКЛЮЧЕНИЕ ДО ГРУЗИЯ И ОБРАТНО

Пътуването към Грузия се оказа голямо приключение. След 9 часа път с автобус от София до Истанбул следваха 40 минути в борба за влизане в метрото на турския мегаполис, което бе и единственият ни вариант за стигане на време на летище Ататюрк, имайки предвид километричните задръствания по това време на деня – привечер. Смятах, че ми е останал само двучасовият полет до Тбилиси – грузинската столица и след това прехвърляне в Уреки.

Но „кошмарът” започна с пристигането в Тбилиси. Оказа се, че от Тбилиси до Уреки ни чака разстояние, изискващо 5 часа път с автобус. Нощният ни преход в малките часове на деня бе като във филм на Хичкок. Маршрутката, в която нямаше достатъчно място за шестнадесетте човека, разполагаше с отопление само при шофьора. А тя бе толкова стара и раздрънкана, че отвсякъде пропускаше леденостуден въздух.

Както у нас, така и в Грузия маршрутните шофьори се смятат за състезатели от Формула 1, което усилваше притока на леден въздух в превозното ни средство. Гениалният шофьор се оказа и яростен пушач, който държеше прозореца отворен почти през целия път. И въпреки това, бе достатъчно галантен да ни купи топли хачапури ( тестено изделие със сирене ) и чай от първото крайпътно заведение, което видяхме – след около 4 часа път. След затоплянето с хачапурите пътят ни се видя по- приятен и тъй като бе вече светло, имахме възможност да се порадваме на изключителната грузинска природа.

Най- накрая пристигаме в хотела - точно на брега на Черно море. Измръзнали, изтощени от близо 24 часа път и ужасно гладни веднага се сблъскваме с грузинската „организация”. Съобщават ни, че след 3 часа имаме концерт, който всъщност не фигурира изобщо в уговорената с нас програма. Настаняваме се, обядваме и тръгваме по задачи.

Когато разбрах, че ми предстои турне в Грузия – една далечна и не толкова популярна дестинация, бях особено развълнувана. Самият повод за турнето бе International Art Festival Competition Tetri Tolia в град Поти. И още от самото начало бях сигурна, че това ще е едно неповторимо изживяване.

Поти, е курортен пристанищен град на брега на Черно море. Самият хотел, в който бяхме настанени, бе на вълшебно място – Уреки – курорт на 10 километра от Поти, известен с черните си пясъчни плажове.

Уреки е изключително място, черен пясъчен плаж, красиви постройки, но всичко е запуснато, изоставено. Красотата на вилите, отдавани през лятото под наем, е скрита от времето на бедност и разруха. Бездомните кучета са много, но пък трогателно мили и игриви. Казват, че характерът на бездомните животни е огледален с този на хората, сред които живеят. Грузинците са много приятелски настроени, особено към чужденците, избягват конфронтации, а фактът, че сме българи само ги накара да се сприятелят с нас повече, защото „ни дели едно море”.

Грузинската точност, конякът и чачата

В следващите няколко дни станахме свидетели и на грузинската „точност” – всичко става с минимум 2 часа закъснение, но това не пречи на доброто настроение. Научихме се и ние да не се напрягаме в подобни моменти.

Поне организацията на храненето бе на ниво – с точно фиксиран час. Това което ни озадачи най – много бе „яростта” на останалите групи на обяд и вечеря (на закуска явно нямаха сила). Храната на шведската маса беше предостатъчна и в момента, в който нещо свърши, се доставяше отново. Въпреки това хората ( особено от Азербайджан ) изпитваха вопиюща нужда да се блъскат и борят за прибори, хляб и т.н. Понятието „опашка” не съществуваше. Много скоро и ние възприехме този модел на държание, защото седейки мирно и изчаквайки хората пред нас, осъзнахме, че няма скоро да се нахраним.

„Борбата” за храна беше изумителна гледка, особено за традиционната оризова супа. Признавам не ми хареса, бяла супа само с ориз и подправки. Но пък останалата част от менюто за седмицата, бе съобразена с всички. Имаше достатъчен избор и за вегетарианците и за „месоядните”, но почти нямаше десерти. Преди 2 години бях за месец в Русия и забелязах, че и там десертът не е от особено значение. След ядене обикновено се взима чаша горещ черен чай и плод. Това по никакъв начин не ни е пречело, защото грузинският шоколад (особено белият с бадеми) изобилстваше в магазините.

Почти всички участници във фестивала са музиканти и танцьори. По тази причина винаги се чуваше музика, пееше се постоянно и навсякъде, и никой нямаше нищо против - дори обратното.

Грузинците са известни с коняка си, а ние се убедихме и защо

Дори по – ниските класове коняк бяха невероятни, да не говорим за петзвездните. Друг характерен алкохол е чачата – нещо между ракия и водка ( чист спирт ), като там е неуважително да се отказва питие. Ритуалът на масата има една основна фигура – тамадата. Това е човекът, които вдига тостовете и „когато Тамадата говори, дори Бог мълчи и слуша” казват в Грузия. Тостовете от своя страна са през най – много 5 минути и всичко се пие на екс. Имайки предвид високата спиртност на чачата, е доста трудно да се седи дълго време на една маса с грузинци. За смекчаване на ситуацията на масата се слагат хинкалии – грузински вариант на пелмени с мляно месо и лют сос.

Яденето им обаче е трудно, защото и там има определена ритуалност. Първо се хваща за дръжката от спластено тесто, която не се яде никога, тъй като е признак на бедност, след това се отхапва малко от тестото така, че да може да се изсмуче лютият сос вътре и чак след това се преминава към същинското ядене. Всичко това протича с много капене по масата и стичащ се сос по бради, ръце и пр.

Нещо, с което ние ( българската група ) се отличавахме от другите, бе сплотеността ни. В ресторанта съединявахме масите си, за да се храним заедно; разходките ни винаги бяха взаимни; всяка вечер се събирахме в нечия стая, радвайки се на грузинското вино или коняк. Това поведение забелязахме само у домакините грузинци. По тази причина скоро започнахме да прекарваме вечерите си заедно (пречейки на целия хотел). Грузинците са изключително музикален народ. Надпяване, танци с ножове и много чача – характерна грузинска сбирка. Но пък песните им са така мелодични и чувствени. Както у нас, така и в Грузия всеки регион се характеризира с определено звучене на народната музика.

Като цяло Поти е красив град, но последиците от размириците през годините си личат доста. Културният център тепърва се развива, строят се църкви и се организират фестивали, които не носят никаква печалба на организаторите. Всичко се прави от сърце и воля за по – добро бъдеще. Това е една красива реалност на хора, преживели много и преминали отвъд материалното. Всички говорят руски, дори най – малките, но думата „товарищ” е забранена.
Вярата има водеща роля в живота на хората. Църквите са пълни с истински отдадени хора. Ниският стандарт на живот и социализмът, който по мое мнение не си е отишъл, не влияе на отношението към Бога, а Божията майка е на особена почит тук. Все пак Грузия е една от първите държави приели християнството.

Последният ден от престоя в Поти бе празникът на града – 9-ти ноември. Станахме свидетели на шествие и разиграване на сцени от грузинската история; открит концерт на участници във фестивала. Но най – голямо удоволствие ни донесе концертът на „Сухишвили” – националният балет на Грузия. Те сякаш летяха по сцената на централния площад под звуците на традиционна грузинска музика. Изживяването е неописуемо. И след всички тези емоции дойде време да си тръгваме.

На 10-ти ноември потегляме, предстоят ни нови 6 часа път в сурови условия. Нямахме избор, защото сами видяхме, че 80% от превозните средства са стари и запуснати. Трудно е да видиш хубав автомобил в Грузия, повечето хора карат все още Лади, които у нас могат да се срещнат само на паркинги, при това в покъртителен вид. Но и сега не се разминахме със закъснението. Не бързахме за самолета, щеше да е много нечестно да пропуснем възможността си да разгледаме поне една малка част от грузинската столица. По тази причина се бяхме заели с организацията на транспорта си сами - още от предната вечер. След 40 минути пазарене и увещаване, един от ангажираните с фестивала шофьори най – накрая се съгласи да ни закара по – рано до Тбилиси. Идеята ни бе да тръгнем в 6 часа сутринта, за да удължим възможността си за разходки из столицата. Както се очакваше, шофьорът дойде 2 часа след уговореният час. Въпреки това хотелиерът и персоналът бяха така добри да ни приготвят специални закуски за из път – огромно количество хачапури и сандвичи + кафе и чай.

Полетът ни към Истанбул бе през нощта и така имахме цял ден в Тбилиси. Истинско удоволствие бяха монументалните църкви от зората на християнската вяра – красиви, стари и пълни. Греещи и миришещи на тамян - това са убежища за хора, преживели много и отдали се безпрекословно на православната вяра. Посетихме възможно най – много обекти, тичайки из града, но най – голямо впечатление ни направи Главният катедрален храм на Грузинската православна църква – храмът „Пресвета Троица”, който е и най – голямото религиозно здание в целия Кавказки регион.

Грузия е място, на което определено си заслужава да се отиде. Музиката, хората, атмосферата – всичко те грабва моментално и забравяш негативните ситуации, старите лади, студените маршрутки...

 

Автор: Белослава Петрова, хор „Петър Динев”

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ПРАГА - ВЪЛШЕБНАТА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА

Градът на стоте кули е една от най-добрите дестинации в Европа. Според официалната статистика посетителите в чешката столица са се увеличили двойно през последните 7 години. И има защо – в Прага ще се насладите на... продължава>