You are here:   Начало Туризъм България ДА ПРЕЖИВЕЕШ ТРИГРАД

ДА ПРЕЖИВЕЕШ ТРИГРАД

Покрай прозореца ми препускат столетни борове, толкова кичести и стройни, сякаш опитват да стигнат небето. Във въздуха се носи ароматът на гора след дъжд. Слънцето бавно се подава от облаците. Водните капки по дърветата блестят като хиляди малки стъкълца. Толкова е приказно, че усещам как затаявам дъх, страхувайки се, че издишвайки, всичко ще изчезне. Постепенно пейзажът се променя. Навлизам в Триградското ждрело, между което се провира пътят. Той се гъне, разширява и свива толкова, че да мине само един автомобил. Скалите ме обгръщат като в шепа. Пътувайки чувам единствено шума на реката. Чак сега се замислям, че може би идвам в Триград, само защото ще мина от тук – през сърцето на планината.

Преди да разбера какво ме очаква отвъд ждрелото, се отбивам в една от най-загадъчните пещери по нашите земи – „Дяволското гърло”. Тя не впечатлява с изящни образувания, но пък тайните, които крие, са не по-малко завладяващи. От най-древни времена се носи предание, че оттук Орфей се спуснал в подземното царство, за да търси своята любима Евридика. Естественият вход на пещерата, който се използва за изход, наподобява дяволска глава. А в гърлото ѝ се излива най-високият подземен водопад на Балканите. Най-впечатляващ е фактът, че всичко пуснато във водите му изчезва безследно.

Правени са многобройни опити за разрешаване загадката на водния лабиринт, но без успех. Преди 40 години един от тях завършва фатално за водолазите Сияна Люцканова и Евстати Йовчев, чиито тела остават завинаги в дебрите на пещерата. Опитите продължават с оцветяване на водите, за да се установи дали от изхода извира една и съща река. Изненадата за експертите е, че оцветената вода излиза, но чак след час. Така стигат до заключението, че под пещера съществува дълъг лабиринт, в който се губят пуснатите предмети.

След увлекателната лекция на екскурзовода разбирам, че пещерата крие още предизвикателства – пътят към изхода изграден от 301 стъпала, издигащи се до ревящия водопад. Поглеждам нагоре, но за съжаление не виждам края им. Хващам се за парапета, поемам дълбоко въздух и започвам изкачването. Оказва се, че да излезеш от гърлото на Дявола не е лесна работа. Навън ме посреща зеленина и топли слънчеви лъчи. Екскурзоводът ни поздравява, че току-що сме изкачили височина колкото 22-етажка сграда. Връщам се при колата и продължавам към Триград.

Селото може и да не блести с архитектурни постижения, но пък реката тече на педя от къщите, а гората започва от задния им двор. Тук няма как да останете без подслон, тъй като гостоприемството е отличителна черта на местните. Почти всяка къща дава стаи под наем, където ще почувствате уюта на българското село. Има и няколко хотела, в които е по-добре да направите предварителна резервация. Особено при нашата домакиня леля Румяна, която прави най-чудните мекици!

Тук проблемите с нетолерантността и различността не съществуват. Християни и мюсюлмани живеят в разбирателство. Дори църквата и джамията се издигат една до друга в центъра на селото. Красотата на местността се разгръща в пълния си блясък в Конната база, намираща се в близост до Триград. Оттам започват и конни преходи, в които може да се включите. Ако сте по-неопитни, отзивчиви учители ще ви дадат първите уроци по езда.

На другия край на селото е „Музеят на мечката”. Малката постройка крие много любопитна информация за бозайника. Там можете да чуете как бие сърцето на мечката, какви звуци издава, когато е уплашена, радостна и сита. А препоръките „Какво да правим,ако срещнем мечка” могат да ви влязат в употреба, тъй като в района се срещат доста нейни представители. Но както ме успокои собственикът на музея, когато види човек, мечката по-скоро ще се скрие. Дано да е прав, защото утре ме чака двучасов преход към Чаирските езера.

Те не са много популярна туристическа дестинация, което ги прави още по-привлекателни за мен. Слагам няколко от прочутите мекици в раницата и тръгвам по черен път. Движа се по поречието на реката, а от другата ми страна се извисяват гигантски скали. Малко преди самите езера пътеката влиза в гората и става все по-стръмна. След 20-минутно катерене достигам крайната си цел.

Първо виждам хижа „Чаирски езера”, стърчаща на един от склоновете. Провирам се по отъпканата трева и се спирам пред едно от езерата. Заглеждам се в застиналата му повърхност, гладка като огледало. Клоните на заобикалящите го дърветата сякаш се навеждат, за да се огледат в него. Малките треви и храсти също се протягат, искайки да видят отражението си. Ако погледна по-отдалеч изглеждат така, все едно му се кланят. Стигам и до Магическото езеро. Няма как да го сбъркате, тъй като винаги е обвито в мъгла и изпарения, които му придават тайнственост. Местните разказват,че някога езерото е било обитавано от самодиви, които омагьосвали овчарите с песните си. Явно мистиката витае навсякъде около Триград.

Докато се разхождам, срещам хижаря, който ме съветват да отида и до най-високо разположеното езеро – Синьото. „Ще Ви хареса”, подхвърля лаконично той. Въпреки че съм доста уморена, любопитството в мен надделява. Продължавам изкачването над хижата. Малко преди да изгубя надежда, че някога ще стигна, виждам отразените слънчеви лъчи във водата. Насред езерото се издига малък остров, върху който е кацнала беседка. Стъпвам на металното мостче, което ме отвежда до нея. Оттам мога да огледам цялата местност, а боровите дръвчета се простират докъдето погледът ми види. Мислено благодаря на хижаря, че ме заинтригува да дойда тук.


По пътя обратно тайничко започвам да си мечтая за родопски пататник и печена скумрия – гордостта на местната кухня. След вечеря излизам да се поразходя из селото. Улиците вече са опустели. Зад прихлупените покриви на къщите се простира хоризонтът. А след него има само небе, покрито с тъмно кадифе и безброй малки мигащи светлинки. Триград е от онези места, които трябва да се почувстват, да се преживеят. Разказът за тях сякаш осакатява душевния трепет, защото не може да го облече в думи. В това на пръв поглед обикновено селце витае особено мистика, непозната за живота отвъд планината.

Автор и снимки: Боряна Кръстева


Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
skyvision

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

В РОДОПИТЕ - ОТ МАДАН ДО ЗЛАТОГРАД

Мадан е планински град, разположен в красивите Родопите, на 30 км от град Смолян. Ако имате път в тази част на България или просто имате почивен ден и не сте били в този край посетете града и съседния му Златоград. Ще... продължава>