You are here:   Начало Туризъм България НЕДЕЛНИШКИЯТ МАНАСТИР ИЗЛЕКУВА ЦАР ПЕТЪР

НЕДЕЛНИШКИЯТ МАНАСТИР ИЗЛЕКУВА ЦАР ПЕТЪР

Манастирът "Св. Атанасий Александрийски", по-известен като Неделищкия, е скрит във вековна гора и гъсти храсталаци. Намира се в община Драгоман, между селата Дреатин и Неделище, второто от години е заличено от картата на България. Всъщност манастирът, обявен за културно-исторически паметник, има повече от 10-вековна история. Легендата гласи, че цар Петър се е излекувал от тежка кожна болест на чудодейно изворче тук. След изцерението си заповядал на това място да бъде издигнат манастир. Лековитата вода и днес тече в двора на светилището, но е обвита в шубрак и е почти недостъпна. В манастира често е отсядал Паисий Хилендарски. Твърди се, че в него е създадено и едно от първите килийни училища, което по-късно става класно и съществува до средата на ХХ век.

Монашеското крило се руши и съвсем скоро може да се срути изцяло. През 1978 година в същия вид е било и килийното училище. Тогава е имало готов проект за реставрацията му. Днес на негово място има храсти, които надхвърлят човешки бой.
Светата обител три пъти е разрушавана по време на турското робство и изграждана наново от местното население. По това време манастирът е най-големият в Драгоманския район. За последен път е възстановен през 1846 г., за което има и надпис на южния вход на черквата. Средства за това дава турски големец, чиято дъщеря също се изцерява на извора.

Манастирът "Св. Атанасий Александрийски" се е състоял от четири сгради - магерница, килийно училище, монашеско крило и черква. Днес, в окаяно състояние, съществуват само последните две.

"През 1978 г. е имало готов проект за реставрация на килийното училище. Но възстановяването не е започнало и идеята остава само на хартия", разказва зам.-кметът на Драгоман Лидия Банкова. По това време постройката е полуразрушена. Сега на нейно място има само гъсти храсти. Навсякъде в района, скрити между дърветата и високите треви, а и непосредствено до сградите, са разпръснати гробове на монаси, свещеници и миряни. До манастира се стига по черен път пеша или с джип. До самите сгради обаче няма дори пътека. Минава се през бодли и трънливи храсти и коприва, чиито убождания няма как да бъдат избегнати.

В околността, както и до двете оцелели сгради има много гробове на монаси, свещеници и миряни.
Сградата на монашеското крило е пред пълна разруха. Няколко години в него са живели
овчари, но сега и те са го изоставили. Оградата се е стоварила на една страна. На малкия прозорец все още има закачено перде, но вътре не позволяват да се влиза, защото постройката застрашително се е наклонила.


Между черквата и монашеското крило е скрит лековитият извор, привличал векове наред хиляди вярващи. Местните хора знаят къде е и все още ходят там, за да измият лицата си, да пият от него или да наплискат с чудодейната вода болни части от тялото си. Сега, в края на лятото, обаче е обрасъл и трудно откриваем.

Черквата също е в плачевно състояние, но в нея все още може да се влиза. Изглежда така, както е била преди повече от 160 години. Тя е с триконхална форма, изградена от дялани камъни. Вътрешното ниво е по-ниско от нивото на двора. Централният вход на храма е от западната страна, където има изградено преддверие. То изцяло е изографисано през 1879-1882 г. от Гига Симеонов.

В преддверието на храма, върху свода е изобразен св. Йоан Кръстител.
На свода е изобразен св. Йоан Кръстител, има сцени от "Страшния съд" и сътворението на света. Точно над входа е изрисуван св. Атанасий Александрийски, като ликът му е разделен на две - едната половина изобразява младия светец, а другата възрастния. Над входа на южната страна може да се види Богородица с Младенеца.

Манастирът освен като духовно и просветно средище се е приемал и като
чудодейно място. Свидетелство за това са не само вярванията за лечебната сила на извора. Самата черква е украсена с образи на светите лечители и чудотворци Козма и Дамян, на св. Мина, на лечителя св. Трифон и на св. Пантелеймон - закрилника на лекарите и акушерките.

Светинята, съществувала векове и привличала стотици хора, днес се руши. На пода са нападали цели парчета мазилка с живопис. Навсякъде има течове, влагата и плесените унищожават ценните икони, стенописи и иконостаса.


Част от рисунките са изцяло заличени от времето. Последният монах, грижил се за манастира, е живял в него до 1959 г. Тогава културният паметник се озовава в района на Първа гранична зона, точно до кльона на граничната бразда с Югославия.

Над южния вход на черквата е изрисувана Богородица.
Сега община Драгоман се заема да върне вида и славата на святото място. „В момента активно работим за възстановяването и рехабилитацията на манастира", обяснява кметът Андрей Иванов. Изваден е нотариалният акт и са възстановени 18 имота на светата обител.

„Много хора ни оказват безвъзмездна помощ. След безкрайно много работа вече имаме проект, който ако бъде одобрен, трябва да стартира веднага. Въпрос на време е да загубим и малкото, което е останало от този паметник на културата. Ако и тази зима е като миналата, не се знае дали през пролетта няма да открием вече само руини. Човек плаче, когато на място види как ценни икони се унищожават, а храмът се руши", разпалено допълва Лидия Банкова.

Местните жители, а и техните родственици, пръснати из цяла България, ежедневно отправят апели светинята отново да отвори врати и лечебният извор пак да бъде достъпен за всички.

Автор: Мария Райчева

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ГРАД ХАЛКИДА

Халкида се намира на двата бряга на естествения канал Еврип, като едната част на града се намира на остров Евбея, а другата в континенталната част на Гърция. Градът се пресича от морски канал, а стъргалото с кафетата е... продължава>