You are here:   Начало Туризъм Друг ДО БОДРУМ ЗА ЛОКУМ

ДО БОДРУМ ЗА ЛОКУМ

Три са трофеите, които туристите мъкнат от Турция – злато, кожени неща и локум. В какъвто и ред да ги сложите, няма да сбъркате. Екстрата към пазара е пъстра панорама за окото и за всички сетива - храната е превъзходна, дори през октомври ще сте на плажа, морето е гладко като езеро, чисто - без водорасли, медузи и всичко, което сте свикнали да виждате в Черно море. Предпочитанията на българите за пазар са толкова еднотипни, че туроператорите задължително ги уважават и предлагат разходка по магазините и към 7-дневна почивка на море. Наред с къс тур из историческите места, искате - не искате отделяте време за посещение в 3 големи магазина – сещате се, естествено за злато, кожи и локум. И от предвидените 4 часа за обиколка на Бодрум, два ще сте на пазар. Дори да не купите нищо, си заслужава да видите

виртуозните турски търговци

Схемата е изпитана и се прилага от години. Рейсът изсипва пред вратата 40 души накуп. Повечето нямат нагласа да пазаруват, защото са дошли за седмица на море. И въпреки това не могат да се въздържат, умело изкушени от предлагането в магазина, от вниманието и уважението към всяко желание, което дори не са изрекли на глас. Опитното око на продавачите следи всеки като с детектор. 

В дестинацията „локум”, назоваван  turkish delight, дори ще ви обслужат на руски. Най-достъпният подарък за небцето, който не посяга на джоба, е локумът. А ръчно направеният, заедно с въздушната халва „пишмание”,  са сред традиционните подаръци, които туристите отнасят, независимо  коя част на страната посещават.

Над 20 разновидности мамят окото с пъстри цветове и пълнежи от сушено грозде, кайсии, фурми, смокини и всякакви ядки – шам фъстък, орехи, лешници... Завитият на пластове локум с шоколад и бял кокос или зелена захар  е като цветна мозайка, която лепи погледа. Съставките му са известни – захар, нишесте, лимонена киселина, които втасват 5 дни. Едва тогава се изливат в калъпи и се слагат добавките. Вкусът обаче наистина е изненада.

Ритуалното вкусване става с найлонова ръкавица, която всеки надява още от входа. Купички със ситно нарязани парченца, с размер на зарче, стоят над всеки сандък с различните видове. Лапвате и решавате дали да си сложите от него в кутията, която всеки пълни по избор. Локумът

не е байгън сладък, ароматен е


и няма как да не харесате поне 5-6 вида. Моят фаворит е с шоколад. Редите парченца и не мислите за цената, въпреки, че е изписана с едри цифри пред вас – 100 грама – 7 лири. Десет пъти по-скъп е от фабричния. Така 3 непълни кутии за семейството, роднините и колегите, които задължително трябва да вкусят Турция, ми излязоха 120 лева – твърде солена изненада, която не се компенсира с малкия подарък, вероятно задължителен, при такъв оборот. Забравяте бързо за похарчените пари, още докато с любезна усмивка пакетират стоката и ви изпращат до вратата с пожелание да се върнете пак.

Спирка номер 2 - златарският магазин. Той съперничи по асортимент на пещерата на Аладин

и всякакви оферти - от 100-200 лева за синджирче, до комплект колие, пръстен и гривна със скъпоценни камъни на стойността на лека кола и нагоре. Вървите между изящно аранжирани витрини с дължина 4-5 метра. Любезните домакини крачат редом и сканират всеки  турист като небрежно подпитват откъде сте, въпреки че отлично знаят. След това си набелязват обект и без да се щадят, отварят скъпите витрини и вадят пръстен, който успяват ловко да наврат на пръста ви. И докато се усетите, с най-лукавата усмивка закопчават диамантена огърлица около врата ви, само за да видите как ще ви стои. Разбира се, с надеждата, че като всяка 100-процентова жена, няма да искате да я свалите. И през цялото време обясняват, че ако платите с Visa Card  или American express, няма комисионни. Ще получите и голяма отстъпка (каквато успеете да си договорите), ако към колието вземете и гривната, която вече е на ръката ви. Българската група премина през това изпитание, без да даде финансови жертви, но се предаде пред изкушенията от кожа.

„Цените са като за японски туристи. Първо делите наполовина и оттам започвате да се пазарите”, предупреждава екскурзоводът още в рейса. Не получавам отговор на въпроса защо тогава ни водят в този скъп магазин. Преди нас обаче виждам рейс с друга група нашенци на различен туроператор. Всички пазаруват по този маршрут, явно не без комисионна за организаторите.

В коженото царство ни посрещат със студен чай

слагат ни около котешката пътечка, в зала с климатик и цветомузика. Светлините гаснат и  шоуто започва. Млади момчета и момичета (вероятно консултанти или продавачи в магазина през по-голямата част от деня) показват най-новите модели от различни колекции. И въпреки 30-градусовата жега през октомври, силно те карат да се замислиш за есента в България. Цените наистина добавят още жега - между 3 и 5 000 лева за двулицеви палта от гладка кожа и комбинирани с косъм. Е, слава богу, с такава оферта няма как да те изкушат. Освен ако не си наистина японец или руснак. Те пазаруват, ние пихме студен чай.

Държава на 35-годишни пенсионери

Има за какво да завиждаме на турците. Минималната заплата  в страната е 1400, а пенсиите надхвърлят 3000 лева. Доскоро всеки турски гражданин с 20 години трудов стаж, получавал пенсия. Така държавата се напълнила с млади  пенсионери, които нито искали да учат, нито им се налагало да работят. И понеже почвали работа от 15-18-годишни, законно се пенсионирали на 37-40 и то с добри пари.  Товар, който държавата трудно можела да удържа, затова наскоро променила закона за пенсиониране и определила 60-63 години възраст за тези, които искат да излязат в заслужен отдих.

Сега минималната пенсия е 1600 лева, но много пенсионери вземат и 3000 лева и нагоре.

Учител и полицай са сред най-желани професии. Не само заради заплащането, а защото държавната работа върви с куп екстри – 45 дни платен отпуск, който се дава задължително и се ползва, и много добри социални осигуровки. Още повече, че здравната грижа за осигурените не се доплаща, нито се съобразява с ограниченията на „пътеки”. Турците плащат от джоба си едва 5-10% от стойността на предписаните им лекарствата. Останалото поема държавата.
.
Двуетажният град

Пъстрият залив е като гнездо, обградено от високи хълмове с вечно зелени борови гори. Това е най-ветровитото място в областта и тук в древността строели вятърни мелници. Една от тях е реставрирана и освен че остава запечатана на снимките на туристите, е отлично място да видите града и пристанището от птичи поглед.

Бял и зелен Бодрум е двуетажен, защото зоната е земетръсна. За да вдигнеш трети етаж, трябва специално разрешение, но засега явно никой не го е получил. Всички сгради са като извадени по калъп – правоъгълни, с плоски покриви и ослепително бели. 

И цялата тази красота щяла да остане в сянка, ако тук не бил заточен  политическият затворник Джеват Чекир, известен повече като рибаря на Халикарнас. Очите му шарят далече зад  решетките, виждат приказния залив и го описва в мерена реч. И така трите малки селца постепенно възкръсват възпети от поета и през 60-те години се ражда нова туристическа дестинация – Бодрум. Днес е привилегия да имаш вила тук. Две имена, добре познати у нас, може да мернете по улиците. Това е познатата на българския зрител Фатмагюл от  сериала „Пепел от рози” - актрисата Берен Саат. Неин съсед е Къванч Татлъту – секссимвол и рекламно лице на туризма в Турция. Ако имате късмет, в залива може да видите и яхтата на Абрамович.

Сатрапът Мавзол

Преди повече от 2400 години, преди гърци и римляни да завладеят тези зими, персите разширяват своята територия. Те владеят вече Месопотамия, Северна Индия, Египет, Сирия, Мала Азия и трудно управляват огромната си държава. Затова назначават свои наместници – сатрапи. Един от тях е Мавзол, известен със строителния си замах, който оставя трайна следа и до днес.

Мавзол мести столица от Милас в Халикарнас – днешния Бодрум. За да го защити надеждно, той го огражда с отбранителна стена, строи голям амфитеатър и планира собствената си гробница. Тя му отнема най-много време. Завършва я съпругата му след неговата смърт. Артемизия кани 4 от най-известните скулптори на Гърция да се включат в дострояването на храма. Те явно влагат всичките умения, довършват гробницата на Мавзол – така наречения мавзолей,  която става 5-ото чудо на света. През 1300 година обаче силно земетресение я разрушава напълно.

Другото постижение на Мавзол – отбранителната стена, днес е възстановена и дава бегла представа за величествения  7-километров зид, който да пази града от нашественици. По това време държавата на Александър Македонски става втората сила в света и мачка наред съседите си. Македонските войски завземат Ефес, а повечето държави сами отварят порти пред тях. Халикарнас остава 3 дни обсаден и благодарение на стената, отделена с 8-метровия ров пълен с вода, задържа нашественика. След битката той се изпълва догоре с трупове, по които войските стъпват стабилно като по земя. Така съпротивата е сломена.

Най-автентичният, третият паметник, останал от царуването на Мавзол в древния Халикарнас, е амфитеатърът. Той е построен през 4 век пр.Н.е. в гръцки стил. Дялани камъни оформят чашата на амфитеатъра, който има 5 хиляди места.

Автор: Веселина Мончева

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

РОДИНАТА НА ХОСТЕЛИТЕ - ГЕРМАНИЯ

Сред природата или в големия град - туристически спални за млади се намират навсякъде в Германия. Те претърпяха невероятно развитие от основаването си през 1912 г. В тях все повече се налагат екологическите критерии, ... продължава>