You are here:   Начало Туризъм Еко и селски туризъм ПО СЛЕДИТЕ НА ЛЕДНИКА - СЕМКОВО

ПО СЛЕДИТЕ НА ЛЕДНИКА - СЕМКОВО

Хижа СемковоОказва се, че не много хора знаят къде се намира куротния комплекс Семково. Това от една страна е хубаво – няма бурно строителство, няма посегателство срещу природата, няма безразборна сеч на гора. Но от друга страна това кътче от България остава малко познато на масовия турист. Всички обаче познават Банско, минавали са покрай Разлог, знаят къде е и Велинград. Затова ще изберем тези три населени места за отправни точки. Много от нас са чували и за парка „Четирите лапи” на „осиновените” танцуващи мечки. Е, за да бъда вече конкретен – Семково се намира на около 40 минути път с кола от Разлог. Пътят е планински, затова не говоря в километри, а в минути. Всъщност се минава по пътя на прословутата „теснолинейка”, която от миналата година се превърна и в туристическа атракция – организират се пътувания с приказното влакче през целия Юндола.
Трудно да се изпусне и отбивката за Белица – ако не по основните табели, то може да осриентирате и по напътствията за парка на танцуващите мечки. Веднъж отбили за Белица имате само два варианта – да стигнете до Белица и да карта на маршрутапродължите за парка „Четирите лапи” и да стигнете до Белица и да продължите за Семково. Тук искам да направя и следното не маловажно уточнение – ако планувате посещение на Семково, повечето хотели и станции не работят целогодишно – добре е предварително да проверите и резервирате места за спане. В противен случай варинтите са два – или директно хижа Семково, която е и отправната точка на нашата пътека, или пък Белица – местните два хотела обикновено няма да откажат да ви приютят, освен ако няма голяма група в хотелите (това става обикновено събота и неделя).

Ако сте решили да отседнете в Семково, а не в хижата, то имайте пред вид, че пътят до хижата пеш е около 20-25 минути. Пътеките в района са маркирани и има информационни табели, така че изгубването ще е трудно. Но не и невъзможно – уведомете в хижата къде отивате и кога планирате да се върнете, защото всичко се случва.

Още на самата хижа ни посреща малко езерце – едно добро начало за нашия преход. След като всички раници са вече по гърбовете ни, тръгваме по пътеката. Въздухът е невероятен – абсолютно чист с мирис на бор (курортът се препоръчва на всички, които имат белодбробни заболявания). Смесената гора от бор и смърч сякаш никога няма да свърши. По-нататък ни чакат мурите, а още по-високо можем да видим и клек.

При последното ни посещение тук през пролетта, всички поляни бяха осеяни от минзухари. Сега, през лятото, могат да се видят (ако някой може да ги познае) лечебна иглика, жълт кантарион, зеленоцветен напръстник, същинско еньовче, салисбургска очанка, теснолистна върбовка. Край потоците растат планинската елша, блатнякът, червеното омайниче, панчичевата пищялка, прешленестият девесил, родопското крайснежно звънче, австрийският див слънчоглед и др. А между клека се показват петнистата тинтява, планинската камбанка, българската горчивка, карпатският спореж, рилската жълтица, дребнолистният карамфил и др.

По пътяПочти бяхме забравили и водните кончета, които можем да наблюдаваме по маршрута. Други свързани с ледниковите езера насекоми, които се срещат са ручейниците и мегалоптерите. А ако трябва да говорим за риба – то това тук е пъстървата. Вапските езера се обитават от автохтонните балканска пъстърва и лешанка и от изкуствено зарибения северно американски вид – сивен.

Без да се усетим, наблюдавайки красотата на природата около нас, вдишвайки от чистия въздух, се озовахме пред двете Вапски езера – разположени югоизточно от връх Вапа. По-голямото от двете езера е разположено на 2 268 м, има продълговата форма и заема площ от 26,2 дка. По-малкото езеро е с почти кръгла форма, разположено е на 2 234 м, а водната му повърхност обхваща 2,8 дка. И двете езера са чудесен пример за ледникови езера – следите на ледниците. Най-интересни т.нар. са Вюрмските заледявания, краят на които настъпва преди около 13 000 години. Тогава климатът започва да се затопля, а ледниците да се оттеглят. След това настъпва междинен период, в който се намираме и днес. Ледниците започват да се отдръпват, оставяйки след себе си Ледниковите Вапски езеравъв вдлъбнатините между моренните валове или моренните наслаги участъци с топящ се лед. Ледниковите езера обикновено са разположени в циркусите – най-характерните ледникови геоморфоложки форми от последното заледяване. Повечето от тях са дълбоки креслоподобни форми, обградени от трите страни с почти отвесни скални откоси. Отворената им част към долината завършва с прагове, стъпала и морени. Мощните ледници, които са изтичали от циркусите, са изстъргвали и разширявали долините, като са им придали характерен коритовиден напречен профил  – широко загладено дъно и стръмни склонове.

Формирани в резултат от стопяването на ледника, подхранвани само от естествените валежи, ледниковите езера имат много слаба възможност да се самоподдържат и са изключително чувствителни към човешкото въздействие. Студената вода, подобно на хладилник, забавя или спира развитието на бактериите и оттам няма почти никаква възможност за самопречистване. Тъжен пример за това са Рибните езера, намиращи се в Природен парк "Рилски манастир". В опит за максимално използване на водите Малко Вапско езероот топящите се снегове, на всяко от двете езера са построени малки бентове. Така, през пролетта нивото на езерото се повишава изкуствено и водата отмива и внася във водоема почва от бреговете. По дъното се натрупва огромно количество органична материя във вид на дебели пластове тиня, която не може да бъде усвоена от езерните обитатели, започват процеси на разграждане без кислород с отделянето на метан. В резултат водата на езерата става „отровна”, а биоразнообразието им намалява драстично.

Тук е и мястото да се каже, че циркуси, морени, ледникови езера, можете да наблюдавате само тук – в Рила и в съседната планина Пирин.

Истината е, че маршрутът се изкачва за 3 – 3 часа и половина. Слизането е за около 2 часа и половина. При добро планиране и ранно тръгване, има предостатъчно време дори и за пикник и хубава почивка. Не забравяйте обаче да почистите отпадъците, да загасите огъня и ако видите дори най-малък признак на разваляне на времето – не губете време, много от инцидентите в планината стават при рязко паднала мъгла, по време или след валежи.
 
GPS координати: E 23° 32' 04.26"; N 42° 03' 08.70" - хижа Семково
*координатите са пресметнати по зададени базови данни и не претендират за абсолютна точност
{googleMaps lat=42.052416 long=23.534517 zoom=9 lang=bg}
За повече дестинации с информация тук.

Автор: Даниел Пейчев

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
skyvision

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ТИРАНА - ЖАБКАТА, КОЯТО ЧАКА ДА СТАНЕ ПРИНЦЕСА

Ако отиваш в Албания сигурно е нормално да те питат учудено “какво ще правиш там?”, да те предупреждават “да си вземеш вода за пиене”, или да ти казват много да внимаваш. Когато се върнеш пък обясняваш “дали албанците... продължава>