You are here:   Начало Туризъм Еко и селски туризъм ДО ГРАДА НА ДЯВОЛИТЕ И ОБРАТНО

ДО ГРАДА НА ДЯВОЛИТЕ И ОБРАТНО

Заради снимките, които съм виждала, си представях, че ще се озова насред гора от островърхи сипеи (пирамиди), каквито ги е оформила природата. И че фигурите им наподобяват нечовешки същества, та затова са го кръстили Дяволският град. И че са омагьосващи гледката и усещането - заради много гласове, които събра в надпреварата на новите седем природни чудеса на света. И даже имаше повече от Белоградчишките скали.

С тази настройка тръгваме за Ниш. На 70 км от града би трябвало да се намира това природно чудо, което в крайна сметка сподели съдбата на нашите скали в класацията и изпадна от нея на финала.Спираме на оформен паркинг, около който са разтворени сергии с обичайните за такива места сувенири, съпроводени с далеч по-интересните бурканчета сладко и няколко вида ракия - крушова, дюлева и сливова. Оставяме избора за по-късно. Чака малък преход.
Домакините любезно ни предлагат да се възползваме от тоалетната до входа, където влизаме с известно количество предразсъдъци, които се налага да се забравят веднага. Понеже мястото е чисто и снабдено с всичко нужно.

Пътеката води покрай жълтеникавата река, над която минаваме по малки дървени мостчета няколко пъти. Заради валелия допреди малко дъжд жълти вади заобикалят краката ни.

Цветът им се дължи на рудите на това място. Минаваме дори покрай останали от стари времена входове към скалата, откъдето са вадени добитите железни руди.

Пътят минава и покрай два извора, водата в които мирише на метал, а малки балончета се издигат от дъното към повърхността. Оказват се с необичайна киселинност и лечебни свойства.

И изведнъж зад завоя наляво грейва причината за нашето пътуване. Дяволският град. Жълти пирамидални сипеи с цвета на образуванията в Мелник. Нямаме търпение да стигнем възможно най-близо, за да започнем като по сигнал да снимаме. В основата са изградени дървени платформи, които доближават до скупчената жълта група дългучи, които завършват с шапки от скалист материал.

Хм, чудя се къде са ги преброили 200 - колкото са по брошурите. Разочарованието започва да ме гложди наред с гнева откъде накъде този така наречен град събираше повече гласове от скалите в Белоградчик.

Снимка от друг ъгъл. Все пак признавам - красиво е. И странно. Малко наподобява лунен пейзаж и не можеш да ги пипнеш, нито да се разходиш насред тях.

Природата се грижи постоянно да руши едни "дяволи" и да създава нови. Ама защо дяволи?

Легендата разказва, че в далечни времена на това място живеели богобоязливи хора, което, както си му е редът, било предизвикателство за дявола. Раздразнен, той приготвил "дяволска вода", която трябвало да накара благочестивите да забравят своето родословие. Така те се докарали дотам, че организирали сватба между брат и сестра. Тук се намесила фея, която осуетила дяволския план, макар че не могла да вразуми младоженците. Бог обаче чул молбите й и за да предотврати сватбата, съединил земята и небето и превърнал хората на камък.

Така се образували около 200-те скално-пясъчни пирамиди и два висококиселинни извора.

Трудно е да се вземе категорично решение между очарованието и разочарованието. Особено на фона на местната гордост, че такова неща има на броящи се на едната ръка места по света. Е, добре, де, знам, че така се прави туризъм.

Фактът, че никой не спира да снима, от всевъзможни ъгли, с приклякания и нагласявания между "дяволите", показва, че гледката си заслужава толкова мегабайти памет.

Няколко метра по-ниско, в полите на Дяволския град, се е настанил малък параклис, към който ни води пътят обратно. Пред него и вътре в него ни очакват две облечени в бяло дървета. Погледнато отблизо, се вижда, че това са завързани бели парчета плат. Хм.

Влизаме вътре. Има каса за пари и маса, на която са сложени различни видове свещи с цените им. Палят са навън. На друга маса стоят наредени бели платнени лентички и на плотовете покрай стените са оставени химикалки. Започваме да пишем най-съкровените си желания. Оставяме ги в подножието на Дяволския град. Странно някак.

Пътят на връщане минава покрай дима на две кръчми и понеже времето почти клони към обед, с голяма засилка тръгваме нататък. Оказваме се извън активния сезон - храна няма. Лошо, много лошо. За сметка на това домакините ни очакват с табли, с наредени малки чашки със "шливовица". Без майтап. Сливова ракия. На гладно изглежда някак странно, пък и малко е рано сякаш. Обаче никой не се отказва. И с пълно основание. В такива моменти разбираме, че нашата купешка ракия вече наистина за нищо не става.

Ракиеното пътешествие продължава на сувенирните сергии отвън, където са наредени най-различни разфасовки и видове - точно като за подаръци направени. Може и да се тества и да се плати в каквато валута имате.

Това не решава въпроса с глада, който неустоимо ни тегли към друго място, където сезонът за плескавиците и другите местни вкусотии вече е започнал. Връхлитаме една крайпътна стара къща, или по-точно "Етно кръчма "Два амбара", където не могат бързо да насмогнат с толкова много толкова гладни хора. С половин уста се разбираме със съдържателката на заведението, че запретваме всички ръкави и започваме да лющим (тоест белим) краставици, да режем домати и да носим чаши за нишко пиво или шливовица. Двете й деца в това време чевръсто разпалват скарата, за където тя разточва вече плескавиците.

Случилото се след това беше изпълнено с наздравици, смях и огромно удоволствие както за стомаха, така и за душата. Може да го разбере всеки, който има представа за сръбската кухня и продукти, неповлияни от правилата за храните в Европейския съюз. И отношение към туристите, което, много се извинявам, но истината е, че околовръст Белоградчишките скали просто го няма. 


Автор и фотограф: Татяна Димитрова

 

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ДА ПОЧИВАШ ПО СТАЛИНСКИ

Сочи - град между морето и небето. Така наричаме китния морски курорт в Русия, където след  четири години ще се състоят Зимните олимпийски игри. Звучи странно - морски курорт, а зимни игри. Това е така, защото мястото... продължава>