You are here:   Начало Туризъм България БЕЛОКАМЕННИТЕ ЧЕШМИ СА ОЧИТЕ НА ДОБРУДЖА

БЕЛОКАМЕННИТЕ ЧЕШМИ СА ОЧИТЕ НА ДОБРУДЖА

Джиджи баши, турски бей в Добричко, имал бяла и красива дъщеря. Беят бил извънредно строг към нея и се канел да я омъжи за богат турски офицер от Силистра.

Бащата дал много средства за приготвяне на моминския чеиз, но се случило нещастие. Девойката обичала друг - беден момък от селото. От мъка момичето се разболяло и починало.

Беят разбрал несправедливостта си и продал приготвения чеиз. Със средствата построил каменна чешма за хаир - бяла и хубава като единствената му дъщеря.

Думата чешма идва от персийски и означава око. Наред с белите лястовици и с белите рози на Йовковия герой Люцкан белокаменните чешми са един от символите на Добруджа.

Първите крайпътни монументални тела с чучури в региона започват да се строят в края на XVI в.

През следващото столетие вече се градят ударно с ентусиазъм. Няма пътеписец от онова време, който да е минал през Добруджа и да не е забелязал крайпътните чешми, които протягат снага по прашните пътища.

Чешмите са продукт на една култура, наложена от Османската империя, разказва културологът Надежда Иванова, шеф на Историческия музей в Добрич.

Строежите през XVI-XVII в. са свързани и с религиозната потребност на мюсюлманското население. Чешмата за тях е свято място. В техните обреди задължително присъства водата, защото неколкократната молитва изисква предварително измиване.

“Всичко произлиза от водата. Чешмата е извор, създаден от човека, тя е мехлем на благодеянието”, гласи арабски надпис върху белия камък, изпод който тече водата в добруджанското с. Жегларци.

Белокаменните чучури с каптажи в Добруджа са специфични. Те не са от типа градски чешми, а вплитат в себе си и практичност, и религиозна потребност.

Особеното е, че имат едно основно тяло, на което обикновено стои послание, оставено от името на този, който е направил дарението.

Според сведенията на пътеписците водата в Добруджа е доведена от Ибрахим ага, един от богатите хора в региона.

Той е каптирал доста извори, направил е девет чешми, сложил е бели камъни по улиците на Добрич.

“Велик човек, направи божествено благодеяние и донесе водата в тоя град и направи хората щастливи”, гласят надписите, посветени на този ага.
Чешмите в североизточната равнина са задължително с много корита, защото са служили и за водопой.

“Деветнайсет каменни корита, отпред калдъръм, като двора на хан, три чучура, които бълболят и сипят студена и бистра като сълза вода”, описва Йовков Каралезката чешма, която се намира на кръстопът между Добрич и Генерал Тошево. В основата на идеята да се градят чешми в Добруджа е връзката вода-земя-живот, която е натоварена с много знаци, обяснява културологът Иванова.

В Балкана хората са се радвали на изобилие от вода, там тя няма такъв смисъл. Но в безводна Добруджа, която на места описват като пустинна степ, водата е изконна ценност=

Тя е тази основна стихия, която човек се опитва да хване, да овладее и да подчини.

Затова и надписите по белокаменните чешми са преди всичко възхвала. В тях има благодарност към Бога и преклонение пред този, който е създал този свещен дар.

Воден от идеята за безсмъртие, Йовковият герой Сали Яшар иска да направи голям себап (добро) и да съгради като Мурад бей от Сърнено голяма чешма. И всеки, който мине оттам, да казва: “Хвала на Бога и на тоя, който съгради тази чешма!”

През 1774 г. Екатерина Велика решава да подпише Кючуккайнарджанския мирен договор точно до трите извора в силистренското с. Кайнарджа. Мястото съвсем не е случайно. Императрицата се е увличала по митологоия, обличала се е често като богинята Минерва. Прочутата дама е искала договорът да бъде подписан край вода, защото тя е символ на вечността.

Век по-късно на святото място, добруджанаци решават да вдигнат Кайнарджанската чешма, която да напомня винаги за събитието. В митологичното съзнание на българина водата е основен елемент. Първият хляб се меси с първото жито с мълчаната вода и се оставя до вода, за да приеме нейните магически сили. Водата е символ на новото начало, има лечебна сила.

Вярва се, че като дойде чиста вода и отмие мръсната, лошото ще се оттече,ще се махне. За българина също е много характерно измиването с вода на празника. Къпането на именниците на Ивановден, например.

Във времето османската традиция да се прави себап се преплита със стремежа на  добруджанеца да дари нещо, за да направи добро. Дарението се прави и за да бъде умилостивен Господ, и човекът да получи нещо.

В една народна песен главният герой Андрей пътува с гемията си. Случва се някакъв катаклизъм и той обещава на Бога, че ако го избави от това бедствие, ще построи на нова махала черква, на нов друм кладенец, на стар друм - чешмица. В друга легенда чорбаджия дава дъщеря си за съпруга на човек,когото тя не обича. След сватбата момичето загива и за да изкупи греха си, бащата построява чешма. Но архаичният модел се променя във времето. От дар за дара, т.е. давам, за да ми върнеш, ти, Господи, даряването се превръща в желание да оставиш нещо след себе си.

Примитивната размяна изчезва. Моделът става по-християнски и по-цивилизован, материалната отплата липсва, обяснява културологъг.

Даряваш, за да оставиш името си. Единственото, на което строителят се надява, е да остане в паметта на хората с нещо добро. Защото чешмата вече е усещане за вечност, жив дар, най-голямото благо.

През Възраждането в житейската философия на добруджанеца чешмата се подрежда наравно с храма, с дома, въобще с най-ценното в живота му. Водата е нещо, което осигурява живота, но и нещо, което предразполага към философско съзерцание на света. Актът на даряването вече не е задължение, а общественополезна дейност.

Почти няма празник, който да се извършва далеч от водата. Чешмата се превръща в средище. Тя е мястото, където се срещат влюбените, където си разменят китки за вярност, думи и клетви. Тя е място, където хората общуват.

Ако една сватба излезе от дома, отива в храма и завършва на чешмата, където младоженците се измиват.

Градените през Възраждането чешми излизат от османската традиция. В архитектурното тяло изчезват пезулите - малките нишички, които са служели, за да се остави кепче, огниво. Появяват се типичните за епохата кобилични форми. И символиката се променя. Ваят се характерните тогава кръст, орел, лъвска фигура, соларни знаци.
Пример за напластяването на културни модели е чешмата в Жегларци, която е строена през 1840 г. Тя е с арабски надпис, но по християнското летоброене. В надписа го има и името на Ибрахим ага, и името на св. Георги.

За съжаление на чешмите вече не се гледа като на източници на исторически сведения, казва Надя Иванова. “Някога са смятали, че камъкът и водата остават. А сега чешмата е просто предмет от бита, без естетически, нравствени и философски функции. Хората станахме потребители на благата и често минаваме покрай старите чешми без да ги забележим.”

Към днешна дата огромна част от белокаменните чешми (очи) на Добруджа не съществуват. Показателна е историята с красивата Гюрчешма в с. Карапелит. Името означава бърза струя. Сладката вода идваше от глинени тръби и бликаше през два чучура в 15 корита, спомнят си местните. В края на миналия век обаче някакви хора решили, че в основите на камъка стои злато, оставено от турски ага, и разрушили чешмата.

От запазените 60-70 белокаменни артефакти в Добруджа на пръсти се броят чешмите, от които все още тече вода. Повечето се рушат. Но най-страшното е, че чучурите са пресъхнали от мига, в който мястото се е обезлюдило. А когато в селото няма живот, няма и вода. И чешмите ослепяват.

източник: 24 часа

Коментари  

 
0 #1 barin 2014-02-01 23:42
Добре е да има много чешми по пътищата и планинските пътеки. Майсторите са се трудили без пари, за да ги има. Някой от тях са много добре изпипани и красиви. Дори не на всички има написани името на майстора и годината.
Цитиране
 

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ЧЕКОТИНСКИ МАНАСТИР

На двадесет километра североизточно от Ботевград и на десет от гр. Правец, по поречието на река Малък Искър, в Предбалкана, сред кичести хълмове се намира Чекотинския манастир "Св. Архангел Михаил". Историята на... продължава>