You are here:   Начало Туризъм Европа ГЬОКЧЕАДА - ТУРСКИЯТ ОСТРОВ НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪРФИСТИ

ГЬОКЧЕАДА - ТУРСКИЯТ ОСТРОВ НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪРФИСТИ

„Няма вятър, откачаме тука“, оплаква се сърф-учителят Иван. От седмица той обикаля плажа на остров Гьокчеада, червенее под слънцето и се чуди дали ще издържи още няколко дни в очакване на вятъра. А за турския остров Гьокчеада липсата на вятър е повече от странно явление.

Гьокчеада, с площ 289,5 кв км, не е обикновен курорт, даже въобще не е курорт – там от 7-8 години български сърфисти прекарват огромна част от пролетта до късната есен, за да карат уинд и кайт сърф. Мястото, на около 560 километра от София, не е развито като сърф дестинация и се посещава само от български сърфисти. Поради световната му неизвестност е доста евтино да спиш и да се храниш там, за разлика от популярната турска сърф-дестинация Алачати. Говори се, че Гьокчеада е открит от български сърфисти и на Острова продължават споровете кой е бил първи.
Да има прогноза означава, че на Острова духа север-североизточен вятър, който не спира 2 дни. Най-дългата прогноза е до 6 дни. Вятърът е постоянен със сила над 10-12 метра в секунда и стига до 22-24 метра в секунда в най-силните за сърфистите дни. Според тях мястото е феномен – от едната страна има вълни, мястото се нарича „уейв спот“ - любимо за фристайл сърфисти. А от другата страна водата е гладка, тъй като вятърът духа от сушата към морето. За начинаещите сърфисти това е страхотно място, защото хем има вятър, хем няма вълна - учиш се много бързо без вълната, която да те лашка и подмята. За тези, които нямат оборудване, могат да си вземат под наем от 3-те български сърф училища на Острова, където цената за един час е 60 лева.

На Гьокчеада има зона, наречена „фунията“- тя се образува между две планини. Вятърът, който идва от север-североизток минава през мястото с вълните със скорост, да речем, 18 метра в секунда, „мушка се“ през фунията и „излиза“ още-по силен.

На Острова всички българи се познават. При прогноза над 60 български коли запълват ферибота, с който се стига за час и половина от Чанакале до Гьокчеада. Сърфистите спят предимно в селата Ешелек и Гьокчеада, които са най-близо до местата за каране. Не са малко и тези, които преспиват в палатки край Чилик пансион, близо до българското сърф-училище „Crazy island“

„В Ешелек се даваше само една къща под наем преди 3-4 години, сега всяка къща си дава стаите, а собствениците отиват да спят в някакви подземия и барачки“, разказва ми български сърфист. Програмата на групата сърфисти е една и съща всеки път. „Ставането е към 8.30, първото нещо, което правим като се събудим е да погледнем времето навън, дали има вятър. Като има вятър започваме да се вълнуваме (смее се) и се храним набързо. Почва се едно бъркане на протеини, аминокиселини, витамини – всеки бърка допълнителни стимуланти, за да издържи повече (смее се). В колата задължително си пускаме „Металика“ или „Лимп Бизкит“. Наближавайки към водата, вътре всичко ти трепери. Случва се по два часа да не излизаме от водата въобще. Почиваш 15-20 минути и продължаваш, и така 4-5 часа. Има и извращения в сърфа (смее се) – по 7-8 часа във водата.“

Българското училище за сърф на острова Crazy island от две години организира състезания за уинд и кайт сърф. Тина и Мони – собствениците му, канят популярния сърфист Том Хартмън  да бъде съдия и да покаже какво може. В дните на състезанието всеки от сърфистите може да пробва оборудване от училището без да заплаща. Стиловете в състезанието са фристайл, уейв, слалом кайт и други – прави се събиране на точки и се обявява победител. А вечерта всички са в българския бар на брега и обсъждат случилото се през деня.

Сред масата българи има двама–трима турци, един от тях е е 17-годишният Джани. Илкджан Чилик – Джани, е непрекъснато край българските сърфисти. От 2004-а когато започва сериозният наплив на родни сърфисти досега, Джани е научил отлично български език. Той прави планове след завършването на гимназията да учи във Военноморското училище във Варна за капитан или механик на граждански кораб. Джани иска да отиде в България, без никога да е посещавал страната. Покрай сърфистите е научил за университета във Варна, иначе преди това е знаел само за такова учебно заведение в Бургас. Когато го питаш дали ходи на джамия, отговаря типично по български: „Е, така като ме гледаш?“ „Егати якото“, използва Джани, когато нещо му допада, вместо литературното „много ми харесва“.

Без прогноза Островът изглежда пуст. И въпреки че сърфистът, с който съм там, ми е обещал да се отпусне и просто да ме разведе из мястото, погледът му често се отклонява към морето. „Поне малко да духне“, мърмори той.

В Гьокчеада няма клубове, няма тъмнооки турци, които да те примамват от главната улица да влезеш и да пиеш коктейли, даже в заведенията няма менюта. Собствениците на малки ресторанти за хранене в селата от вратата поздравяват със „здрасти, аркадаш!“ познатите им български сърфисти и обясняват, че имат „бифтек“, кюфте“, „чобан салата“, „чорба“. За около 15 лири (приблизително 15 лева) си преял и много доволен, преглъщайки ароматния чай в малка чашка, който задължително сервират след хапването. Алкохол, включително и бира, в центъра на най-голямото село Гьокчеада няма, защото наблизо е училището.

Вечер, когато слънцето започва да залязва и небето прелива от розово към оранжево, температурата на горещия Остров се нормализира и тялото се отпуска. В Кара чадър кафе – малко заведение в ориенталски стил на върха на един от хълмовете, се отпускаш още повече сред аромат на сушени ябълки от запаленото наргиле. Миризмата се смесва с тази на приготвящите се палачинки със сладко и черно турско кафе. „Тук не знаеха какво е палачинка със сладко, казва ми сърфист. Преди време казахме на собственика, че искаме „с шекер“. Той се обърка и извади всичко, което има в кухнята. Посочихме му сладкото и оттогава само с него се мажат палачинките“

„И да не пишеш, че е много хубаво на Гьокчеада, че не ни трябват тълпи народ тука, заръчват ми сърфистите. Кажи, че военните бази тук са много и е кофти”. Ще се опитам, помислих си аз…

Военните бази са близо десет и често можеш да се стреснеш от военни викове и учения със самолети. И въпреки това не мога да не спомена тъмнозелените хълмове, между които криволичи тесен път. А отстрани свободно пасат овце и кози, които често изпробват бдителността на шофьора, решавайки да опитат тревата от другата страна на платното. И за приказния залез само ще загатна, и за езерата в средата на Острова, и за 600-годишното дърво, оградено с метална ограда, а на 50 крачки от него можеш да видиш отвисоко другия край на Острова, сливащ се с морето и небето.

Но и за хората там не мога да не напиша – за света толкова близо до нас географски, но в изживяването си толкова далечен. За домакините ни Юнал и Фатма, които от неудобство наведоха глави, когато поискахме да им платим вечерта преди да си тръгнем. За собственика на малко кафене, който се учуди, че пием кафе с кола. За обгърнатите в плат от глава до пети млади туркини, които седят тихо на плажа до разголените си мъже. „Ориент отвсякъде и ние сред него“, смеят се сърфистите.

Автор: Оля Желева

Снимки: Антон Кефилев

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
skyvision

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

МОНАШЕСКО ПРЕДСКАЗАНИЕ ДЪРЖИ ЖЕНИТЕ ДАЛЕЧ ОТ АТОН

Ако жени влязат в Атон, това ще е краят му, защото ще престане да е градината на Божията майка, каквото е монашеското светогорско предание. Тогава чудотворната икона на Богородица Портаитиса (Вратарница) ще си тръгне от... продължава>