You are here:   Начало Туризъм Далечни дестинации КЪДЕ Е НЕБЕТО ... НАД БЕЙДЖИНГ (ПЕКИН)?

КЪДЕ Е НЕБЕТО ... НАД БЕЙДЖИНГ (ПЕКИН)?

Животът ни на далечния остров Нова Зеландия е свързан с дълги полети, които са изморителни и скъпи, но имат и едно голямо преимущество –  някъде по пътя, можеш просто да отскочиш и да се потопиш в един нов непознат свят ... някъде в някоя точка по земното кълбо. И така последния път “отскочихме” до Бейджинг.

Тук му е мястото да поясня защо използвам наименованието – Бейджинг, а не Пекин. Бейджинг е директният английски превод от мандарин (официалният език, който се говори в Китай) и означава столица на севера, а Пекинг е старо наименование използвано преди 1949 г., превод от диалект в южен Китай. Самите китайци наричат столицата си Бейджинг и затова мисля, че е по удачно и ние да я наричаме така.

Бях силно развълнувана –  столица на древна цивилизация, а днес една от най-могъщите икономически сили в света ... Навлизайки във въздушното пространство на близо двайсетмилионният град, самолетът затъна в лепкава мръсно-бяла мъгла и след няколко минути борба нагоре и надолу кацнахме – на международното летище в Бейджинг - внушително, модерно, социалистически мащабно и китайско. А ,както в последствие прочетох – второто летище в света по отношение на оборот на пътници (2011). Оттам се метнахме на метрото – едно автентично социалистическо преживяване.

Ако на някой му е мъчно за соца, препоръчваме му метрото в Бейджинг – наблъскани ала сардели, цаца или херинги (не знам коя е най-подходящата рибка за сравнение), стояхме вкопчени в близост до вратата, а тълпата ни изхвърляше и в-хвърляше при всяко отваряне и затваряне, навън и вътре, вътре и вън, и пак обратно и така неколкократно. Но въпреки, че не се виждаха наоколо други височки бледолики пътници, никой не ни гледаше с  „повишен“ интерес, което беше изключително приятно. Най-накрая ни изсипаха на желаната спирка.

Първото нещо което спря погледа ми излизайки от метрото, колкото и невероятно да звучи бе  - лятната бебешка мода! Първо помислих, че  случайно това бебе си е скъсало гащите на онова специално място. Но всички те имаха по една голяма дупка на ританките (гащите), а дупето им свободно ... хмм практично. Както разбрах по-късно това не е мода, а традиция зимна и лятна, датираща отпреди времето на памперсите.

Подкарахме багажа към хотела под мъгливото сивкаво-бяло небе, наоколо улици с пет платна в една посока, забързани хора, коли и колела. Живот на бързи обороти – усеща се пулса на многомилионният град, бързахме и ние, за четирите дена които имахме – да видим, усетим и вкусим колкото можем повече от Бейджинг и Китай.

Във всеки голям град се виждат следи от отминали епохи, но в Бейджинг е луда комбинация – старият град, забраненият град, нови лъскави блокове, мащабни площади, реклами а до тях – големи плакати с образите на великите вождове. По широките комунистически булеварди летят чисто нови BMW-та,Рorschе-та, Maserati и други луксозни, скъпи коли (видяхме и много магазини от които можеш да си ги купиш), до тях бръмчат и по-старички – трета, четвърта употреба.  Заедно с колите -  поток от велосипеди и велосипедисти без каски или каквото и да е предпазно облекло, а някои дори с детенце на колелото.

Други спортуват. Въпреки леката мръснобяла, пенетрантна мъгла (смог), видяхме на много места ученици които играят баскетбол. Амбулантни търговци, почти навсякъде продават – кой лук, кой гребенчета, кой каквото може. А аз все поглеждах нагоре и търсех синьото небе – но не можех да го видя. Малко по-малко започнах да свиквам.

Старият град е уютен, екзотичен, интересен, топал (но беше юли), не така стерилно излъскан като западноевропейските градове. По тесните алеи и улички известни на света като хутонги (hutongs) висат много червени фенери, тук-таме простряни дрехи, продават малки рибки или разхождат малки кученца. Терминат хутонг се появява по времето на династията на Юан, произлиза от монголски и означава – кладенец (май защото наблизо е имало такива). Всеки хутонг е изграден от по-малки строителни единици -  дворче заобиколено от три, четири къщи. Няколко хутонги образуват квартал, а няколко квартала - тайнствен лабиринт. В началото на 15 век , когато е царувала династията на Минг,

Забраненият град е бил обграден от хутонги разположени в концентрични кръгове около него. Само на гражданите с най-висок социален ранг е било позволено да живеят близо до императорският град. Техните къщи са се отличавали с оцветени покриви, украсени с резба, а до къщите им  имало специално потдаржани красиви градини. По бедните са живели далече от двореца в семпли и много по-тесни къщички и хутонги. В днешно време цялата тази организация е разрушена, много от тези уникални архитектурни произведения са изчезнали, а на тяхно място се издигат високи сгради и широки булеварди. За щастие голяма част от тези които са останали са обявени като културно наследство и няма да бъдат унищожени.

Въртейки кръгове из Бейджинските хутонги гледахме ресторантчета и сладкарници, ухаеше приятно, но за съжаление ние нищо не разбираме от севернокитайска кухня (не че от южнокитайска нещо разбираме). Първата вечер хапнахме в едно чудно ресторантче, където като ни видяха на втората бира, смело ни излъгаха. Да се разправяме на китайски за сметката ни беше под нивото и най-вече над възможностите, така че и ние смело си платихме. Бих казала колкото и да е вредна фаст фуд – тя е най-доброто решение на непознато място. Но все пак избрахме китайска фаст фуд верига, която се оказа и на добри цени и много вкусна. Разбира се човек може да хапне нещо на крак като сандвич или steam buns (хлебчета приготвени на пара с някакъв пълнеж-месо или паста от червен боб), до опита сладкото кисело мляко в бурканчета, което се оказа вкусно и изглеждаше доста популярно ...

Ако живеехме по времето на династията на Минг движейки се по лабиринтите, от хутонг на хутонг щяхме да достигнем забранения град, а там трябваше да преплуваме канала със златната вода и след това да изкатерим единайсетметровата стена, а накрая ... щяха да ни убият.  Защото всеки, който е дръзвал да го посети непоканен е бил безкомпромисно убиван. Но много вода е изтекла оттогава, претърколили са се няколко века, революции и републики. Забраненият град вече не е забранен и е отворен за всеки който иска да го посети.

Но днес,  “забранен”е площадът в непосредствена близост до него, един от най-помпозните на света - Tиaнaнмeн, на който почива и Мао Дзъдун в неговия мавзолей. Всеки, който го посети и дръзне да изкаже свободно свойте мисли може да бъде безкомпромисно унищожен. Именно на този площад –  на 04 юни, 1989 г.  загиват стотици или хиляди демонстранти (точният им брой не се знае) – за човешки права и свобода. Вероятно падането на социализма в източна Европа е оказало силно влияние и в Китай. Бунтовете и демонстрациите са били жестоко потушени с танкове и са предизвикали възмущението на целия свят.

Интересно – два грандиозни строежа, от две различни епохи – един до друг. Забраненият град е най-голямата дървена конструкция в света, а площадът Tиaнaнмeн, третият по големина площад – толкова много убийства и толкова много история събрана на едно място .

Не бях си и помислила, че пак сте присъствам на празник на комунистическата партия, е не на българската, а на китайската, но това са подробности. Уцелихме точният ден – и ние бяхме там с всички, на площада Tиaнaнмeн. Купих си дори и ветрилце с облика на великите вождове, но искам да уточня – нямам носталгия по социализма, може би ... малко по Бейджинг, безспорно много интересен град.

Ако на човек му се случи да го посети трябва непременно да отдели време за да види Забранения град. Прекрасен е! Имаше главно китайски туристи, но подчертавам, много китайски туристи – тълпи от хора. Стана ни ясно, че от една страна китайците много се интересуват от историята си, а от друга, че вече имат пари да реализират интересите си. Също да посети екзотичните и потайни Бейджингски хутонги, а и комунистическите площади – историята на една невероятна, древна и могъща държава.

Когато престигнахме в Окланд и на другия ден срещнах мойте китайски колеги – някак си ги погледнах с други очи. Има за какво да са горди – факт, видях го с очите си. Горди са, но са избрали да живеят в Нова Зеландия и мога да го разбера – кой иска да живее без да вижда небето!

Текст и снимки: Калина Златева, кореспондент на сп."Магелан"

Нова Зеландия

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ВУВУЗЕЛА ЗАГЛУШИ СЪДИЙСКАТА СВИРКА

Вувузелите се превърнаха в неофициалния символ на и изглежда, че в равна степен са обичани и мразени. Еднометровите пластмасови свирки превзеха стадионите в мачовете от световното първенство. Какафонията от звука,... продължава>