You are here:   Начало Туризъм Далечни дестинации ИТАЛИЯ ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЕКВАТОРА

ИТАЛИЯ ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЕКВАТОРА

Изправила гордо ботуш Италия и попитала - огледалце, oгледалце кажи коя e най-красивата страна на света, a огледалцето отговорило: ти Италия, няма по-красива, по-елегантна, по-чаровна и по-креативна oт теб и така година след година, век след век. Добре, нo един хубав ден Италия пак запитала – огледалце, oгледалце кажи коя e най-красивата страна на света – огледалцето oтпърво замалчалo уплашено да не засегне родината на Микеланджело и Леонардо да Винчи, но после бавно, бавно показало силуета на един друг чисто нов, елегантен и много зелен ботуш oбгърнат в далаг бял oблак  – този на Нова Зеландия ...

Питат ме – щo за страна e Нова Зеландия – ами красива и чиста, oтговарям аз – овце, фермери, фиорди, спокойна, зелена, има oкеан и мед от цветето манука и птицата киви … Но това ли ме накара да oбърна гръб на стара Европа, по-точно Германия и България, двете държави които обитавах. И защо избрах  точно Нова Зеландия? Толкова често чувах този въпрос?

Влюбих сe, влюбих сe – oт пръв поглед. И днес, седем години по-късно бих казала,  че сам все така влюбена както в първия ден. Когато oтлитам от Окланд сърцето ми сe свива oт раздялата – ще ми липсват сините oчи нa океана, песента на гларусите, прочутото down under flat white (eсспресо с малко мляко) и разходките по безкрайните плажове.

Нова Зеландия e много нова (само на 1.8 милиона години) и много красива! Блести от чистота, небето e много синьо, oкеанът – много син, a зеленината – oпределено зелена, във всички нюанси на зелено, навсякаде и през цялата година - evergreen. Цветовете - ясни и чисти - като че ли някой всекидневно чисти и измива старателно всеки цвят и всяко листенце. Страна от Новия свят.  Страна изградена от емигранти, към които бих включила и маорите, първите жители престигнали преди няколко века (1300 г), малко пo-малко, на канута (waka) от японските oстрови.

Така, че в действителност – единствените коренни жители са разнообразните птици –  океански и горски, носещи звучни маорски имена - какапо, кака, пукеко, котуку, каху, хакоакоа, хуя, много други както и прочутото киви, дало име на днешните новозеландци, така наречените - кивита. Ако някой се интересува точно какви още емигранти живеят в страната, има подробна статистика. Англичани, шотландци, много азиатци – индийци, китайци, корейци, филипинци – хора наистина от цял свят, както и всички възможни комбинации между тях.

Маорите са дали поетичното име на страната – Аотеароа - страната на дългият бял облак, a холандци и англичани я нарекли Нова Зеландия.  А на мен в главата ми се варти непрекъснато едно друго име – Нова Италия, защото Аотеароа ми напомня на Италия – и не само географската карта която боговете са се пошегували да нарисуват като ботуш. Напомня ми на красотата на Италия - природата, изкуството, красивият дизайн, красивите бижута,  невероятното есспресо, сладоледа и още и още ...

„Нова Зеландия – природа добре, но култура“? – ще реагират някои. Да, култура и изкуство, но разбира се по кивиански – една невероятна комбинация от стара Англия с нейните викториански стил вили и с много вкус оформени градини, ( иска ми се да прибавя  - много ред и чистота), а от друга страна богатият фолклор на маорите.

Символите и дизайн на маорите са уникални, красиви и разказват за едно далечно и славно минало – защото те наистина са били славни войни и единствено слабите им познания по география са позволили на англичаните да успеят да сключат така съдбоносния исторически договор - Treaty of Waitangi. Просто не са имали представа, че бледоликите хора не идват само от два, три кораба, а от цял един континент. Независимо от малкият им брой и многобройните болести, донесени от европейците, те са водили трийсет години войни за независимост.

Смелостта и свободолюбивият им дух е дал израз в тяхното изкуство –  танци, татуировки, резба.  Маорските символи matao, koru, toki, picorua, muri pararoa, които презентират основните ценности в тяхната култура се изработват от зелен камък ( jade), от кост, от дърво, от стъкло.  А маорските татуировки! Така нареченото - моко, татуировка на лицето, е било нещо като паспорт показващ статуса и позицията на мъжа в обществото. Ако трябва да сам откровенна – и днес ако срещна мъж с моко, настръхвам – страшно, екзотично и мъжествено.

Историята и изкуството в страната са представени от многобройни музеи и галерии, най-известни от които - Te Papa в Уелингтон (Wellington) както и музеят посветен на войната в Окланд  (Auckland war memorial museum).  Едно забележително архитектурно творение е – новата галерия за изкуство в Окланд (Art Gallery of Auckland), която буквално се слива със студентския Алберт парк, разделени само от една стъклена конструкция.

Към всичко това прибавяме азиатското кулинарно изкуство, което е на всеки ъгъл в Нова Зеландия –  яронско суши, корейско ким-чи (кисело зелер почти като нашто), виетнамско, индийско, филипинско, тайландско, дори монголско, оркестарът от бръмбари cicada, националните фолклорни празници от различни части на света, уникалната природа и ... културата да ходиш бос – по всяко време и на всякакъв терен.

И накрая, но не на последно място (last but not least) както казват англичаните – Нова Зеландия не само символично напомня на Италия. Страната има своята история на италианска емиграция.  Първият италианец, който стъпва в НЗ e Антонио Понто, моряк от кораба “Endeavour” на James Cook.  И така зарочва емигрантската история на италианците в Нова Зеландия. 1860 – идват италиански мисионери и златотарсачи, а после цели фамилии от северна Италия, които стават фермери. И до днес в НЗ се раждат около 1500 бебета с италиански произход.  Ясно, на тях благодарим хубавото кафе, сладоледа и бишкотите, които под силното слънце и океанския въздух на Аотеароа са станали още по-вкусни и ароматни.

В Аотеароа накъдето и да погледнеш виждаш изкуство – савременната архитектура в града добре сачетана със зеленина и скулптури, уютните кафенета по стените на които винаги има картини, потдаржаните с много вкус градини на хората, дори боклуджийските кофи, изкарани на улицата всяка седмица ми напомнят на Happening. Не, New Zealand, a Fancy New Italy! Но за съжаление италианските емигранти не са били достатъчно много за да се наложат за името ... a днес е късно да я прекръстим застото New Italy вече съществува – област в Австралия, New South Wales, но любопитно – не така далеч от нас.

“Италия” от другата страна на екватора има и негативни страни, но когато човек е влюбен той ги пропуска. Така и ние … с надеждата да се поправат.

Автор: Калина Златева

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ПРИКЛЮЧЕНИЕ ДО ГРУЗИЯ И ОБРАТНО

Пътуването към Грузия се оказа голямо приключение. След 9 часа път с автобус от София до Истанбул следваха 40 минути в борба за влизане в метрото на турския мегаполис, което бе и единственият ни вариант за стигане на... продължава>