You are here:   Начало Туризъм Европа МОРЕТО ЦЕЛУВА ПЛАНИНАТА ПРИ ПЕЛИОН

МОРЕТО ЦЕЛУВА ПЛАНИНАТА ПРИ ПЕЛИОН

30 км делят ски курорт от красиви плажове на полуострова на юг от Волос Перфектната комбинация между море и планина. Това е полуостров Пелион. Малко популярна все още сред българите, това е една от най-красивите области в Гърция, която със семейството ми обиколихме през ваканциите ни две лета поред. Тук само 30 километра делят един от най-известните гръцки ски курорти Агриолефкес от приказни плажове и ласката на морето.

Врязаният в Егейско море полуостров Пелион започва от гръцкия град Волос, след което пътят ни води през китни селца, маслинови горички и пусти плажове още около 60 км на югоизток. До най-южната точка - Трикери. Плажове със златист пясък или дребни камъчета се редуват със селцата на Пелион откъм залива Пагаситикос. Някои от тях са направо на пътя. В най-крайната точка на Пелион - срещу островчето Питос, открихме плажа с най-белите камъчета.

Малко туристи стигат до тук, защото пътят накрая е черен и свършва в нещо като рибарско селище с няколко къщи и кръчма на плажа. Много от заливчетата на полуострова са скалисти и човек може да се изкъпе единствено със скок дирекно от скалата. Според легендата Пелион е бил лятна резиденция на олимпийските богове и земя на кентаври. Пещерата на мъдрия кентавър Хирон в Пелион била най-значимото училище за героите от гръцката митология - тук са се обучавали полубоговете Ахил и Херкулес.

Но да карам поред. До Волос се стига лесно и бързо, пътува се основно по магистрала (пътя Солун - Атина), за която на различните пунктове се плаща между 1,20 и 3 евро. След града обаче картината коренно се променя. Основният път е добър, но само с по едно платно в двете посоки и много завои, така че в разгара на лятото се образуват колони. Отклони ли се обаче човек от него, пътищата стават изключително тесни. Понякога е трудно две коли да се разминат, а на места е направо невъзможно. Има села, в които е почти невъзможно да се влезе с по-голяма кола или джип, защото се минава на косъм и с опасения да не “закачите” някоя тераса.

Гледката обаче си заслужава да се опита. В региона се предлагат всевъзможни оферти - хотели на брега и в планината, къщи за гости, ние обаче избрахме къмпинг “Сикия” и опънахме палатката над водата под сянката на маслиновите дръвчета. Това бе и отправната ни точка за еднодневните ни екскурзии из полуострова. Над Волос се извисява планината Пелион - вековни гори от борове, дъбове, чинари и кестени, сред които селцата са накацали като бели чайки.

На 1600 метра надморска височина през зимата тук е прекрасно за ски, а през лятото човек намира прохлада от морските жеги под дърветата. Има много красиви пътеки, които водят до малки водопади и водоскоци. Гледката отвисоко към морето пък спира дъха. Откъм Егейско море склоновете се спускат стремглаво, почти отвесно, а от югоизточната страна - към залива Пагаситикос, плавно преминават в полегати хълмове, оцветени в пастелнозелените тонове на маслиновите дървета.

Селцата са накацали по планината Пелион като бели чайки, а пътят до тях се вие през много завои. Пресичайки планината на път за Егейско море, минахме през градчето Портария и селцата Макриница и Загоре, които с архитектурата си много напомнят на нашите възрожденски градчета Калдъръмени улици, каменни църкви, китни площадчета с приятни кръчми с по 2-3 маси. Къщите също са от камък, някои боядисани в бяло и с кафяви капаци, отгоре със сиви каменни плочи.

И навсякъде много храсти и цветя, ухае на традиционните за Гърция зокуми. Крайната спирка на влакчето е Милиес - селце с каменни къщи, калдъръмени улици и много зокуми. В Портария е задължително да се види църквата на Панагия Портаря от 1200 г. До Хания пък са ски пистите, които ние видяхме само като големи зелени склонове. Местните наричат курорта Агриолефкес зимното съкровище на Пелион, защото има 4 писти с обща дължина 5 километра и различна трудност.

По южния склон на планината пък върви теснолинейката от Лехония до Милиес - една от атракциите на региона Теснолинейката от Лехония до Милиес е една от атракциите на региона. Пътуването е около час и половина с една спирка, но панорамата си заслужава. Железницата е с ширина на релсите 60 сантиметра и е проектирана и конструирана от италианския архитект Еваристо де Кирко, баща на художника сюрреалист Джорджо де Кирко (роден в Пилио и повлиян в творчеството си от местните легенди). Изграждането на линията от общо 29 километра е било на 2 етапа и е стартирало през 1895 г.

В началото теснолинейката е служила за превозване на хора и товари през труднопроходимите върхове, но днес е само туристическа атракция заради гледките, които се откриват по пътя. Гледката от влакчето към залива Пагаситикос направо спира дъха. Прекосявайки планината, излязохме на Егейско море. Тук са по-популярните за туристи плажове, от които ние обаче не останахме особено впечатлени. Като например Агиос Йоанис - плаж, до който се стига по ужасно стръмен и с много остри завои път, които те довеждат на препълнен паркинг. Плажът има и камениста, и пясъчна част, но е доста пренаселен.

Много по-впечатлени останахме от крайбрежието откъм залива Пагаситикос. Тук малките китни селца Като Гацея, Кала Нера, Афисос, Лефокастро, Каламос, Хорто, Милина се редуват с дълги плажове или малки диви заливчета - едни със златист пясък, други с дребни камъчета, но всички уникално красиви. Тук плажовете често са достъпни само за козите.

От местни разбрахме обаче, че най-девствените и райски заливчета в тази част на полуострова всъщност са частни, защото до тях може да се стигне само през частни маслинови гори, които на повечето места са заградени. Особени атракции в тази част на полуострова няма, но малките селца предлагат прекрасни възможности за хапване. Кръчмите в повечето случаи са малки, семейни. Разположени са на пътя, разделящ морето и селата. А често дървените масички и столове са направо на пясъка. Рибата се слага в тавата или тигана директно от морето. Порциите са големи, а усмивката и желанието на персонала да ти угоди са ненадминати.

Автор и снимки: Лиляна Клисурова

източник: 24 часа

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
skyvision

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

СЪБУДЕНОТО СВЕТИЛИЩЕ

Притихнала в дебрите на Странджа планина, сред гъсти дъбови и букови гори, на дъното на дълбок дол, пещерата сякаш се събужда от дълъг сън. Покоят, обгръщал повече от половин век светилището на Света Марина край... продължава>